По-възрастният заговори отново, двамата му придружители се присъединиха с допълнителни обяснения. Ди Салво едва успяваше да превежда.
— Казват, че артефактът — наричат го „сочещия пръст“ — трябва да бъде върнат в своя дом в храма. Искат да го направите вие, госпожице Фрост.
— Аз? — учудено го изгледа Кари.
— Казват, че връщането му ще докаже, че вие сте една от старите — не, че сте дете на онези старите.
— А какво ще стане, ако не е? — попита Нина.
Чейс издаде обиден звук, докосвайки главата си, за да покаже, че острите оръжия все още са насочени към тях.
— Хайде, док. Не предизвиквай съдбата.
— О…
Ди Салво продължи:
— Искат ти да отидеш в храма и да преодолееш… три предизвикателства. Предизвикателството на Силата, Предизвикателството на Сръчността и Предизвикателството на… на Ума, струва ми се.
Нина се усмихна нервно.
— Ето пак! Да ти се струва не означава, че знаеш какво всъщност искат!
— Ако се справиш с предизвикателствата, ще си доказала, че заслужаваш да влезеш в храма. Ако изгубиш… — Ди Салво присви устни. — Ще последва каквото Еди току-що каза. Губим всички.
Чейс трепна.
Кари си пое дълбоко дъх.
— Кажи им, че приемам изпитанието.
— Приемаш какво? — извика Нина.
— Наистина ли? — Ди Салво беше шокиран.
— Да. Но им кажи, че искам приятелите ми да дойдат заедно с мен. — Тя посочи Чейс и Нина.
— О, глупости — изпъшка Чейс, докато Ди Салво предаваше отговора й.
— Да не си полудяла? — изсъска Нина.
— Там ще сте на по-сигурно, отколкото тук — каза Кари. — Поне в храма имаме някакъв шанс. Пък и не мога да чета езика им — предполагам, че се нуждая от някой, който може, а не смятам, че професор Филби е готов за предизвикателства.
За момент обидата почти преодоля страха, изписан върху лицето на Филби.
— Ами всъщност, аз мисля, че…
Старейшината го прекъсна, а един от ловците го смушка предупредително в гърба. Ди Салво продължи да превежда.
— Той каза „да“. — Гласът му бе пълен с изненада. — Предизвикателствата са за двама души. Но тъй като си жена, ще ти разреши да вземеш още един помощник.
Кари кимна.
— Хм. Никога не съм предполагала, че ще го кажа, но благодаря на Бог за сексизма.
— Имате време до свечеряване. Ако не се върнете дотогава, другите ще бъдат… — Ди Салво пребледня. — Ще бъдат убити.
Кастил погледна небето.
— Остава само час до залеза. Може би дори по-малко.
— В такъв случай — каза Кари и хвърли към старейшината високомерен поглед, — е по-добре да започваме, нали така? Кажи му да ни освободи, за да можем да тръгнем. И го попитай какво можем да вземем със себе си. — Тя погледна към раниците на останалите от групата, струпани на купчина наблизо.
— Експлозиви, въжета, един или два железни лоста… — предложи тихо Чейс.
Ловците развързаха китките им.
— Казва, че това, което можете да вземете със себе си, са дрехите и факли — преведе Ди Салво. — Това е всичко, което ще ви трябва, ако сте достойни за предизвикателството.
— Мисля, че идеята е лоша — обърна се Нина към Кари и разтърка схванатите си ръце.
— Тогава ми помогни да я превърна в добра — отвърна й Кари.
— Как можеш да си толкова дяволски хладнокръвна?
— Не съм. Направо съм ужасена. Но не смятам да го показвам пред тези хора. Както не трябва да го правиш и ти. — Кари я хвана за раменете. — Знам, че можеш да го направиш, Нина. Повярвай ми.
Въпреки обзелия я страх, Нина се почувства странно насърчена от доверието на Кари.
— Добре, ще го направя. Но ако ни убият…
— Няма.
Нина се засмя нервно.
— Обещаваш ли?
Кари кимна.
— Обещавам.
— Слънцето залязва след петдесет и осем минути — каза Чейс, поглеждайки часовника си. — Така че ако сте свършили с тези мелодраматични приказки, трябва да помислите повече за влизането в храма. — Един от племето излезе от постройката, носеше няколко дълги пръчки, чиито краища бяха натопени в нещо като катран. — Факли, а? Мисля, че можем да направим нещо по-добро от това. — Като вдигна двете си ръце. Чейс погледна въпросително раниците и се придвижи много бавно към тях. Всички около него изскърцаха с тетивата си, когато водачът на ловците се прицели в него. — Добре, вижте ме, безобиден съм, голяма приятелска усмивка…
Потейки се, и не само заради жегата, той се протегна към купчината с багажа. Като съзнаваше, че само едно рязко движение би му донесло мигновена и изключително болезнена смърт, той внимателно извади едно фенерче от раницата си.
— Ето виждате ли? Няма оръжие. Просто едно фенерче. Което е по вашите правила, нали? Агналдо, напомни ли им, че това е по техните правила? — Той включи фенерчето и освети първо себе си, за да покаже какво се прави с това нещо, след това го насочи към наобиколилите го ловци. Някои от тях отскочиха изненадано, мигайки срещу ярката светлина — но за негово велико облекчение, никой от тях не пусна стрела. Един от мъжете пристъпи напред и махна с ръка напред-назад срещу лещите, учуден, че не пари. После каза нещо на старейшините, които обсъдиха думите му, преди да дадат отговор на Ди Салво.
— Ще ви позволят да го използвате — каза Ди Салво на Чейс.
— Добре. А сега, за експлозивите…
