Тя си спомни изречението от „Критий“: „Там се е намирал храмът на Посейдон, който бил един стадий дълъг и половин стадий широк, със съразмерна височина и странен, варварски вид“. Тъмната каменна структура пред нея определено отговаряше на описанието, въпреки че древните гърци употребяваха „варварски“ за неща, които просто не са гръцки. Във всеки случай, приличаше й повече на постройка на инките или на маите, големите блокове дялан камък бяха грижливо подредени, с неестествена прецизност. От ъглите се издигаха нащърбени върхове, обвити от шума, която скриваше формите им. По-ниските части на стените бяха изсечени стъпаловидно, но извивката на покрива напомняше нещо по-модерно, нещо като хангар за самолети.
Тя гледаше Храма на Посейдон, богът на морето.
А може би негов дубликат, копие. Оригиналният, според Платон, е бил облицован в скъпоценни метали, докато това тук бе груб камък, покрит с мъх и лиани. Освен това беше по-малък, по-къс от дължината на един гръцки стадий, сто осемдесет и три метра.
Освен ако не е била права през цялото време — че атлантският стадий е по-малък от гръцкия. Което би затруднило значително търсенето на местоположението на острова…
Нямаше възможност да размишлява още по въпроса, тъй като индианците ги поведоха надолу по стръмнината. Макар мястото да бе в развалини, то не бе изоставено. Близо до храма имаше селце с дървени и каменни постройки. Тя преброи петнайсет. Или племето се бе разпръснало на повече от едно място, или хората бяха малко на брой. Не изглеждаше да има повече от стотина души.
Групата бе въведена в селцето. Други индианци — млади и стари мъже, жени, деца — наизскачаха от къщите да ги видят как минават; тъмните им очи бяха изпълнени с подозрение. Близо до основата на храмовата стена се издигаше една по-голяма постройка.
— Викат възрастните — каза Ди Салво, заслушан във възбудените приказки на индианците. Животинската кожа, която покриваше вратата на постройката, бе дръпната настрани и оттам излязоха трима мъже. Старите набръчкани лица под украсените с пера ленти за глава бяха все още силни и жизнени.
— Забележително — прошепна Кари по-скоро на себе си, отколкото на Нина. — Генетиката… С едно население толкова малко и толкова изолирано, естествено е браковете между близки родственици да предизвикат генетични анормалности. Но подобно нещо не се вижда. Изключителен геном… Трябва да взема ДНК проби за анализ във фондацията.
— Нека първо ги убедим да не ни пронизват с копията си, преди да ги попитаме дали може да им източим кръвта, а? — предложи Чейс.
Индианците побутнаха групата да прекрачи под парцаливата кожа и те застанаха пред старейшините, които ги гледаха със студено презрение, докато слушаха водача на ловната дружинка. Израженията им се промениха, когато мъжът извади атлантския артефакт. Страхопочитание… примесено с гняв.
Един от възрастните мъже зададе остър въпрос и ловецът посочи Нина. Старейшината отиде до нея и разгледа лицето й отблизо. Тя се опита да не показва страх. След няколко агонизиращи минути той издаде леко презрителен звук и насочи вниманието си към Кари. Суровото му изражение омекна, сякаш бе очарован, когато надникна в сините й очи; после се пресегна да попипа русата й коса. Тя вдигна вежди, но позволи.
После мъжът се обърна към Нина и попита нещо. Тя безпомощно погледна към Ди Салво.
— Пита за артефакта — преведе й той. — Струва ми се, че иска да знае къде си го намерила.
— Струва ти се?! — изгледа го тя, а гласът й се вдигна с няколко октави. — Ако кажа нещо погрешно, той може да ме убие!
— Просто му кажи какво знаеш! Ще се постарая да преведа точно. Диалектът е подобен на племената по̀ на север.
— Подобен не означава еднакъв! — извика Нина. Възрастният мъж продължаваше да я гледа студено. — Окей, окей! Кажи му, че съм го взела от един крадец в чужда страна, че сме следвали картата, изсечена върху метала, за да го върнем обратно на хората, чието притежание е бил.
Ди Салво започна да превежда.
— Сигурна ли си, че онова метално нещо е от тук? — попита Чейс бързо.
— Трябва да е! Те знаят какво представлява.
Старейшината заговори отново, Ди Салво слушаше внимателно, преди да преведе.
— Той казва, че металното парче е било откраднато от бял мъж по времето на прадядо му. Наказали някои от белите мъже, но останалите избягали.
— Нацистката експедиция — предположи Кари. — Сигурно за нея става дума.
Чейс направи гримаса.
— Остър кол в задника — сега това е наказанието.
Ди Салво изглеждаше объркан.
— Сега ме пита за… не мога да го разбера. Иска да знае дали госпожица Фрост е една от… онези старите?
Кари и Нина размениха погледи.
— Попитай го какво има предвид — настоя Нина.
— Старите, които построили храма — преведе Ди Салво.
— Той казва, че косите им били като… бяло злато.
— Кажи му, че точно затова сме дошли тук — обади се Кари, възвърнала авторитетността в гласа си. — За да намерим храма.
— Сигурна ли си, че това е добра идея? — промърмори Чейс. — Ако помислят, че ги лъжеш, ще си първата на кола!
