— Изключително важно е да запазим вече изградените си взаимоотношения, както и да създаваме такива с други държави. Подготвили сме ви насоки относно общоприетия етикет на общуване с подобни гости, както и списък с нещата, на които обикновено гледат с лошо око. Но самото реализиране на приема оставяме във ваши ръце.
— Искаме да ви поставим във възможно най-справедлива позиция — обясни кралицата — и смятаме, че ви даваме равен старт. Селест, Натали и Елиз, на вас поверяваме организацията на единия прием. Крис и Америка, вие ще се погрижите за другия. И тъй като сте с един човек по-малко, ви даваме един допълнителен ден. Очакваме гостите от Германската федерация в сряда, а тези от Италия — в четвъртък.
Направиха моментна пауза, за да осмислим новата информация.
— Тоест разполагаме с четири дни? — възнегодува Селест.
— Да — потвърди Силвия. — Но една кралица се справя с такава задача сама и понякога в доста по-кратък срок.
Паниката витаеше във въздуха.
— Може ли да получим инструкциите, ако обичате? — помоли Крис с протегната ръка. Инстинктивно и аз протегнах своята. До няколко секунди вече бяхме погълнати от конспекта. — Ще ни е изключително трудно — обяви Крис. — Дори с допълнителния ден.
— Не се тревожи — успокоих я аз. — Ще победим.
Тя ми отвърна с треперлив смях.
— Защо си толкова сигурна?
— Защото — отговорих решително аз — нямам никакво намерение да губя от Селест.
Бяха ни нужни два часа да изчетем целия инструктаж и още един за осмислянето му. Трябваше да вземем под внимание цял куп съображения, да обсъдим хиляди подробности. Силвия ни беше уверила, че е на наше разположение, но имах чувството, че ако я помолех за помощ, щеше да реши, че задачата ни е непосилна, затова не смеех.
Украсата на залата щеше да е цяло предизвикателство. Не ни беше позволено да използваме червени цветя, защото символизирали потайност. Не ни беше позволено да използваме и жълти цветя, защото символизирали ревност. Не трябваше да има нищо лилаво, понеже лилавото носело нещастие.
Виното, храната и изобщо всичко останало трябваше да е в изобилие. Пищността не се възприемала като показност; целта u била да засвидетелства отношението на кралското семейство. Не ги ли обкръжахме с разкош, гостите ни можеха да си тръгнат с лошо впечатление и напълно несклонни за повторна среща. На всичкото отгоре трябваше да пригодим основните умения, които се очакваше да сме придобили досега — като ясен говор, добри обноски на масата и други подобни, към висшата среда, която и двете с Крис познавахме единствено от печатните материали.
Напрежението беше огромно.
С Крис прекарахме деня във водене на записки и обсъждане на идеи, докато другите момичета се занимаваха със същото на една от близките маси. С напредването на следобеда групичките ни започнаха да се препират коя от двете се намираше в по-неизгодна ситуация, а след известно време дори ни стана донякъде забавно.
— Вие двечките поне имате още един ден за работа — посочи Елиз.
— Да, но Илеа и Германската федерация вече са съюзници. А италианците може да оплюят целия ни труд! — тревожеше се Крис.
— Знаете ли, че ни принуждават да носим тъмни дрехи по време на нашия прием? — оплака се Селест. — Събитието ще е крайно… официално.
— И бездруго не си представям небрежен прием — заяви Натали, потрепервайки мелодраматично. Засмя се на собственото си остроумие и продължи с работата си.
— Е, нашият трябва да е свръхтържествен. И всички трябва да носите най-хубавите си бижута — инструктирах ги аз. — Нужно е да впечатлите гостите ни от пръв поглед, а външният вид е от решаващо значение.
— Слава богу, че поне в един от тези циркове ще мога да изглеждам добре — въздъхна Селест, клатейки глава.
В крайна сметка стана очевидно, че всички срещахме трудности със задачите си. След всичко случило се с Марли и донякъде пренебрежителното отношение на краля спрямо мен, изпитвах неочаквано облекчение от факта, че не бях сама в мъките си. Но ще излъжа, ако кажа, че не ме обзе параноя до края на деня. Постепенно стигнах до убеждението, че някое от другите момичета — по всяка вероятност Селест — ще опита да саботира приема ни.
— Доколко имаш доверие на прислужничките си? — попитах Крис по време на вечеря.
— Много са предани. Защо?
— Хрумна ми да съхраняваме част от нещата за приема в стаите ни вместо в Банкетния салон. Сещаш се, за да не откраднат другите момичета идеите ни — поизлъгах я аз.
Тя кимна.
— Съгласна съм. Особено при положение, че сме втори подред и ще изглежда така, сякаш ние сме откраднали техните идеи.
— Именно.
— Много си умна, Америка. Нищо чудно, че Максън те беше харесал толкова — каза Крис и продължи да се храни.
Фактът, че така небрежно се изказа в минало време, не ми убягна. Може би, докато се тревожех дали съм достойна за принцеса и докато се двоумях дали изобщо искам да бъда такава, Максън лека-полека забравяше за мен.
Казах си, че Крис просто се опитваше да натрупа увереност в амбициите си да заеме мястото до Максън. Пък и бяха минали едва няколко дена от публичното наказание на Марли. Нима беше достатъчно да плъзнат слухове?
