Обикновено първо разчистваха най-лошата част от неразбориите и чак тогава ни пускаха от скривалището. Този път обаче картинката ми подсказваше, че персоналът не беше успял да смогне навреме, но въпреки това бяха решили да не ни държат в подземието цял ден. И все пак ми се прииска да бяха вложили малко повечко старание. Очите ми веднага попаднаха на една от по-далечните стени, където група прислужнички се опитваха да заличат грамадно послание.
Срещнах думата на няколко места по коридора, изписана ту с кал, ту с боя; на едно място като че ли бяха използвали кръв. От гледката ме побиха тръпки, а мислите ми се впуснаха да тълкуват заплахата.
Докато стоях вцепенена, прислужничките ми дотичаха до мен.
— Госпожице, добре ли сте? — загрижи се Ан.
Внезапната им поява ме стресна.
— Ъмм, да. Нищо ми няма. — После погледът ми се върна върху думата на стената.
— Хайде, госпожице. Да ви подготвим за деня — настоя Мери.
Последвах ги покорно, леко зашеметена от видяното и твърде стъписана, за да постъпя другояче. Момичетата се заеха с работата си усърдно, както правеха винаги когато се опитваха да ме утешат с ежедневната рутина по обличането ми. И наистина в премерените движения на вещите им ръце — дори тези на Луси — имаше нещо успокояващо.
Когато ме подготвиха, една прислужничка дойде да ме съпроводи до двора, където явно щяха да се провеждат занятията ни онази сутрин. Анджелиското слънце ми помогна да забравя донякъде изпотрошените стъкла и смразяващите драсканици по стените. Дори Максън и кралят стояха на открито и заедно със съветниците си разглеждаха купчини документи и вземаха важни решения.
Кралицата също прелистваше документи, седнала под сянката на голяма шатра, и обсъждаше нещо с една от прислужничките си. Недалеч от нея Елиз, Селест и Натали седяха заедно на маса и разискваха плановете си за поверения им прием. Бяха толкова погълнати от начинанието си, че, изглежда, бяха забравили за ужасите на изминалата нощ.
Двете с Крис се настанихме в шатрата на отсрещната страна на ливадата, но работата ни не спореше. Точно в онзи ден ми беше трудно да говоря с нея, макар и всячески да се мъчех да прогоня от главата си спомена за близостта им с Максън. Наблюдавах я как подчертава избрани изречения от конспектите, които Силвия ни беше раздала, и как записва бележки в празното поле отстрани.
— Май ми хрумна подходяща идея за цветята — отбеляза тя, без да вдигне поглед от листовете.
— А. Това е добре.
Позволих си да надникна към Максън. Очевидно се правеше на по-зает, отколкото в действителност беше. Ясно си личеше и как кралят се преструваше, че не чува коментарите му. Не можех да го разбера. Ако толкова го интересуваха лидерските умения на Максън, трябваше да се възползва от всеки случай да му дава напътствия, а не да го държи настрана от събитията заради опасенията си, че синът му ще допусне грешка.
Максън поразлисти няколко страници и вдигна поглед. Очите ни се срещнаха и той ми помаха. Тъкмо вдигах ръка да отвърна на поздрава му, когато с периферното си зрение видях Крис да му маха възторжено. Веднага забих поглед в листовете пред мен, борейки се да потуша пламъка по бузите си.
— Голям красавец е, нали? — попита Крис.
— Аха.
— Все си фантазирам как ли ще изглеждат децата ни с неговата коса и моите очи.
— Как е глезенът ти?
— О — въздъхна тя. — Боли мъничко, но според доктор Ашлър ще се оправя до приема.
— Радвам се да го чуя — казах и най-накрая се престраших да вдигна очи към нея. — Ще е жалко да куцукаш пред италианските ни гости. — Постарах се да прозвуча дружелюбно, но си пролича, че тонът ми u се стори съмнителен.
Отвори уста да ми отвърне, ала погледът u бързо се отклони. Проследих го и видях, че Максън се отправяше към масата с напитки, която келнерите ни бяха приготвили.
— Ей сега се връщам — изстреля набързо и закуцука към Максън с неочаквана скорост.
Просто не можах да извърна поглед. Видях как Селест се присламчва към тях и тримата се впуснаха в тих разговор, докато си наливаха вода и хапваха малки сандвичи. Селест каза нещо, което разсмя Максън. Отдалече изглеждаше, че и Крис се усмихва, но очевидно беше прекалено ядосана, задето Селест им се беше натрапила така, за да се забавлява истински.
Точно в онзи момент бях донякъде благодарна на Селест. Поведението u ме изкарваше извън нерви, но човек можеше да u завиди за дързостта. И аз имах нужда от известна доза.
Кралят повиши тон на един от съветниците и аз моментално извъртях глава в тяхна посока. Не разбрах какво точно му каза, но при всички случаи прозвуча гневно. Зад тях мярнах Аспен да прави обхода си.
Той ми хвърли кратък поглед и дори си позволи да ми намигне скришом, несъмнено в опит да облекчи тревогите ми. Получи се донякъде, но все пак продължавах да се питам какво ли беше преживял миналата нощ, за да накуцва така и да има превръзка до едното си око.
Докато умувах как възможно най-незабележимо да го поканя в стаята си вечерта, откъм вратите на двореца долетя вик:
— Бунтовници! — изкрещя един от стражите. — Бягайте!
— Какво? — попита недоумяващо друг.
