— Не бой се. — Опитах да я успокоя с прегръдка. — Вече си в безопасност.
Тя кимна, но по-скоро на себе си, отколкото на мен, и се помъчи да укроти дишането си. От всички нас тя бе най-лесно ранимата.
Придвижихме се по-навътре в скривалището, където видях краля и кралицата, седнали близо един до друг, и двамата по халати и чехли. Кралят държеше тънка купчинка документи в скута си, сякаш възнамеряваше да уплътни времето си, отмятайки малко работа. Кралицата седеше с вглъбено изражение, докато една от прислужничките, също толкова умислена, разтриваше едната u ръка.
— Хм, нима си дошла без придружителки? — пошегува се Силвия, привличайки вниманието ни към себе си.
— Не бяха с мен — обясних, усещайки внезапна тревога за прислужничките ми.
Тя се усмихна сърдечно.
— Сигурна съм, че са добре. Елате с мен.
Последвахме я до редица кревати, подредени покрай една от кривите стени. При последното ми посещение бях установила, че хората, които поддържаха скривалището, нямаха готовност за безпорядъка, предизвикан от всички избраници на едно място. Оттогава видимо бяха постигнали напредък, но помещението все пак не беше съвсем приведено в адекватен вид. Имаше шест легла.
Селест се беше сгушила на най-близкото до краля и кралицата. Натали лежеше на съседното и сплиташе косата си на тънки плитки.
— Трябва да се наспите. Очаква ви тежка седмица и няма да се справите с организацията, ако сте в несвяст от умора — заяви Силвия и тръгна нанякъде, вероятно да издирва Крис.
С Елиз въздъхнахме едновременно. Не можех да повярвам, че нямаха намерение да отложат цялото изпитание с приемите. Малко ли ни беше настоящият стрес? Отлепихме се една от друга и заехме две съседни легла. Видимо изтощена, Елиз незабавно се уви в одеялата.
— Елиз? — обадих се тихо. Тя надзърна към мен. — Ако имаш нужда от нещо, само викни, става ли?
— Благодаря ти — усмихна ми се тя.
— За нищо.
Пак се обърна на другата страна и като че ли заспа за секунди. Уверих се, че е така, когато не се надигна при шумоленето откъм вратата на скривалището. Аз погледнах през рамо и видях как Максън носи Крис на ръце, а Силвия търчи след тях. Веднага щом прекрачи прага, стражите залостиха вратата.
— Препънах се — обясняваше Крис на менторката ни, която се суетеше край нея. — Не вярвам да съм си счупила глезена, но много ме боли.
— В задната част има аптечка. Можем поне да го превържем — каза Максън.
Силвия се втурна към аптечката, а минавайки покрай нас, нареди:
— Заспивайте! Моментално!
Аз въздъхнах и очевидно не бях единствената негодуваща. Натали прие заповедта невъзмутимо, но Селест изглеждаше крайно подразнена, което ме накара да се замисля. Ако поведението ми се доближаваше дори минимално до нейното, имаше нужда от промяна. Колкото и да не ми се щеше, легнах в леглото и се обърнах с лице към стената.
Опитах да не мисля дали Аспен се сражаваше над нас и дали прислужничките ми се бяха добрали до скривалището си достатъчно бързо. Опитах да не се безпокоя заради предстоящата седмица и заради възможността бунтовниците да бяха от Юга и да избиваха останалите горе хора, докато ние си почивахме под краката им.
Опитвах, но не успявах. И опитите ми се оказаха толкова изтощителни, че накрая сънят ме застигна върху студеното, твърдо легло.
Като се събудих, нямах представа колко е часът, но сигурно бяха минали часове, откакто бяхме влезли в скривалището. Обърнах се на другата страна към леглото на Елиз. Тя спеше непробудно. Кралят се ровеше из документите и ги прехвърляше толкова яростно в ръцете си, че изглеждаше така, сякаш им е ядосан. Кралицата беше отпуснала глава върху облегалката на стола си. Спейки, тя излъчваше още по-голяма красота.
Натали още не се беше събудила, или поне така ми се струваше. Селест обаче бодърстваше и оглеждаше стаята, подпряна на лакът в леглото си. В очите u гореше огън, какъвто обикновено пазеше само за мен. Проследих погледа u до отсрещната стена, където видях Крис и Максън.
Двамата седяха един до друг и той я беше прегърнал през раменете. Крис притискаше колене към гърдите си и, изглежда, опитваше да се стопли, макар че беше загърната в халата си. Левият u глезен беше бинтован, но точно в момента май това не я притесняваше. Двамата си приказваха тихичко с усмивки на лица.
Не исках да ги гледам, затова пак се обърнах към стената.
Когато Силвия ме потупа по рамото, за да ме събуди, Максън вече го нямаше в стаята. Крис също.
Още щом надникнах през прохода, който ме беше отвел до скривалището през нощта, ми стана повече от ясно, че в двореца бях проникнали Южняците. В късото коридорче, водещо до стаята ми, имаше купчина отломки, която ми се наложи да изкача, за да стигна до вратата си.
