Елитът полностью

Все някак трябваше да намеря изход от създалата се ситуация. Докато размишлявах върху всичко случващо се и опитвах да отделя грижите си една от друга, в съзнанието ми като че ли се обособиха четири категории, в които се разпределиха парчетата от пъзела.

Чувствата ми към Максън. Чувствата на Максън към мен. Необяснимите ни отношения с Аспен. И чувството ми относно вероятността да се превърна в принцеса.

От всички опасения, витаещи из главата ми точно в онзи момент, май тези около короната си имаха най-лесно решение. Поне в тази насока бях с една стъпка пред другите момичета. Благодарение на Грегъри.

Отидох до пейката пред пианото, извадих дневника му и от все сърце си пожелах да ми е от полза с някоя от мъдростите си. Все пак не беше роден в кралско семейство; несъмнено му се беше наложило да се адаптира. Ако съдех по думите му относно Хелоуин, в онзи етап от живота си вече се подготвяше за голяма промяна.

Разгърнах корицата, закриляща изповедта му от външния свят, и се впуснах в четене.

Стремежът ми е да олицетворя онзи старовремски американски идеал. Мога да се похваля с прекрасно семейство и завидно състояние; и двете неща прилягат на този идеал, тъй като не са ми дошли даром. Всички, които ме познават, са наясно колко усърдно съм се трудил, за да постигна всичко това.

Но фактът, че съумях да използвам високата си позиция за добрини, с каквито други хора не пожелаха или не успяха да допринесат, ме превърна от безличен милиардер във филантроп. Но не мога да се задоволя с толкова. Трябва да постигна повече, да се издигна. Властта е в ръцете на Уолис, не в моите, а аз трябва да намеря начин да облагодетелствам народа, без да се изявя като узурпатор. Някой слънчев ден може и да поведа нацията ни, да я ръководя така, както сметна за добре. Засега обаче ще играя по правилата, неотлъчно следвайки стремежа си.

Опитах да усвоя поне част от мъдростта в думите му. Грегъри ме учеше да използвам позицията си. Учеше ме да играя по правилата. Учеше ме да не се боя.

Вероятно съветите му трябваше да са ми достатъчни, но не бяха. Имах чувството, че с нищо не ми помогнаха. И тъй като Грегъри не оправда очакванията ми, можех да разчитам единствено на един мъж. Отидох до бюрото, извадих химикалка и хартия и написах кратко писмо до баща ми.

Следващият ден отлетя неусетно и не щеш ли, двете с Крис вече вървяхме към приема на другите момичета, облечени в консервативни сиви рокли.

— Какъв е планът? — попита Крис, докато крачехме по коридора.

Позамислих се за момент. Ненавиждах Селест и нямах нищо против да се провали пред очите ми, но май не държах поражението u да е в толкова голям мащаб.

— Бъди учтива, но не и услужлива. Наблюдавай реакциите на Силвия и на кралицата, може да са ни от полза. Трябва да попием всичко… и да се трудим цяла нощ, за да се уверим, че нашият прием ще е по-успешният.

— Добре — въздъхна Крис. — Да вървим.

Пристигнахме навреме, съзнавайки колко важна беше пунктуалността за гостите, а съперничките ни вече се излагаха. Селест като че ли се стремеше да саботира самата себе си. Докато Елиз и Натали бяха пременени с благопристойни рокли в нюанси на тъмносиньото, тази на Селест беше почти бяла. Липсваше u само булчинското було. Да не говорим как изпъкваше, особено на фона на германските гостенки. Повечето от тях носеха рокли с ръкави до китките, независимо от горещината.

Натали, която отговаряше за цветята, бе пропуснала да отчете дребния факт, че по традиция лилиите се използваха за погребения. Всички цветни аранжировки бяха изнесени от Банкетната зала в последния момент.

Елиз, макар и по-смутена от обичайното, беше същинско олицетворение на спокойствието. Несъмнено гостите ни щяха да я възприемат като звездата на вечерта.

Контактите ни с жените от Германската федерация, чиито познания по английски бяха доста оскъдни, се оказаха цяло изпитание, особено при положение, че мозъкът ми беше бръмнал от италиански. Вложих голямо старание да се държа гостоприемно и в интерес на истината, независимо от строгото им излъчване, чуждестранните дами бяха доста приятелски настроени.