— Но това е друга тема. Останалите момичета — Марли, Крис и Селест — бяха подбрани от съветниците. Марли беше фаворитката на народа, каквато е и Крис сега. — Той въздъхна. — Крис би била разумен избор. Ще ми се да ме допускаше до себе си, поне колкото да разбера дали помежду ни е възможна онази… тръпка. Иска ми се да добия поне малка представа. А що се отнася до Селест… има голямо влияние, звезда е по рождение. Връзката ни би изглеждала добре на телевизионния екран. Има някаква логика в това да избера жена, която е почти на моето обществено равнище. Допада ми, ако не за друго, то поне заради неотстъпчивостта си. Поне не е безгръбначно. Но съвсем ясно виждам, че е манипулаторка по природа и извърта ситуацията, така че да извлече полза за самата себе си. Знам, че когато ме прегръща, дърпа короната, а не мен самия към сърцето си.
Той затвори очи, сякаш предстоеше най-тежката част от изповедта му.
— Тя ме използва, така че не ме гризе съвестта, задето и аз я използвам. Няма да се учудя, ако някой я е подтикнал да ми се нахвърли. Уважавам факта, че Крис си има своите граници. И безспорно бих предпочел да съм в твоите обятия, но напоследък почти не ми говориш, така че… Толкова ли е осъдително, че искам да забравя всичко поне за петнайсет минути? Да се почувствам като човек? Да си въобразявам поне за малко, че някой ме обича? Съди ме, ако решиш, но не мога да се извинявам, задето искам нещо нормално в живота си.
Той впери поглед в очите ми, очаквайки упрека ми и същевременно надявайки се да не го виня.
— Разбирам те.
Сетих се за Аспен, за страстните му прегръдки и искрени обещания. Нима и аз не бях постъпила по абсолютно същия начин? Максън видимо се замисли доколко буквални бяха последните ми думи. Но това беше една от тайните, които не можех да му разкрия. Макар надпреварата да беше приключила за мен, не можех да допусна да ме възприема по такъв начин.
— Би ли избрал нея? Селест?
Той дойде до мен и внимателно седна на земята. Не можех да си представя колко ли го болеше гърбът.
— Ако ми се наложи, бих избрал нея пред Елиз или Натали. Но едва ли ще се стигне дотам, освен ако Крис не реши да си тръгне.
Аз кимнах.
— Крис е правилният избор. Ще е много по-добра принцеса, отколкото аз бих станала някога.
Той се изкиска.
— Поне не е такава размирница. Един господ знае какво би сполетяло страната ни, ако ти възседнеше престола.
Засмях се, понеже беше съвсем прав.
— По всяка вероятност щях да я доведа до катастрофа.
— Може би точно от това има нужда — отбеляза той все още с усмивка на лицето.
Поседяхме мълчаливо известно време. Питах се как ли би изглеждал светът ни
след такава катастрофа. Нямаше начин да свалим кралското семейство от управление — подобен преврат не беше по силите ни, но може би имаше начин да внесем някои промени. Държавническите позиции можеше да се възлагат чрез избори, а не да се наследяват. А кастите… колко мечтаех само да видя края им.
— Би ли ми направила една услуга? — попита Максън.
— Каква?
— Ами тази вечер ти споделих някои доста лични тайни. Чудех се дали не би отговорила на един мой въпрос?
Гледаше ме с такава чистосърдечност, че не смеех да му откажа. Надявах се да не съжаля за отзивчивостта си, но той наистина бе проявил искреност, каквато не заслужавах в онзи момент.
— Да. Какъвто и да е.
Той преглътна.
— Обичала ли си ме някога?
Максън се взря в очите ми и се зачудих дали не виждаше всичко в тях: чувствата, с които се бях борила, защото го мислех за такъв, какъвто не беше, всички онези чувства, на които дори не исках да дам име. Сведох глава.
— Когато помислих, че ти си отговорен за случилото се с Марли, всичко пред мен рухна. Не само заради ужаса, но и защото не исках да те възприема като такъв човек. Когато заговориш за Крис, когато си спомня как целуваше Селест… ме изпълва такава ревност, че едва успявам да си поема въздух. Когато на Хелоуин проведохме онзи разговор, започнах да мисля за общото ни бъдеще. И бях щастлива. Ако тогава ми беше предложил брак, щях да приема.
Последните думи напуснаха устните ми като шепот, тежко ми беше дори да мисля за онези дни.
— Така и не успях да преглътна факта, че се срещаше с други жени, както и този, че си принц. Независимо от всичко, което ми разкри тази вечер, мисля, че имаш тайни, които винаги ще пазиш ревностно… И въпреки всичко това… — Кимнах с глава. Не можех да произнеса думите на глас. Кажех ли ги, как изобщо щях да си тръгна?
— Благодаря ти — прошепна той. — Поне вече ще знам със сигурност, че за един кратък момент от времето ни заедно двамата сме изпитвали едни и същи чувства.
В очите ми отново запариха сълзи, заплашвайки всеки момент да рукнат. Никога не ми беше казвал в прав текст, че ме обича, не го изричаше и сега. Но думите му бяха толкова, толкова близо.
