Максън върна погледа си към мен и аз разклатих леко глава. Той се усмихна горчиво, връхлетян от спомени.
— Дори си бях подготвил реч с всички онези обещания, които исках да ти дам. По всяка вероятност щях да я забравя и да се изложа стабилно. Въпреки че… дори в момента си я спомням. — Той въздъхна. — Ще ти я спестя.
Направи малка пауза.
— Когато ме отблъсна от себе си, се паникьосах. Уж си бях мислил, че това безумно състезание е приключило, а изведнъж ме споходи усещането, че съм се върнал в най-първия ден от Избора и преживявам всичко наново, само дето този път вариантите ми са доста по-ограничени. Миналата седмица прекарах известно време с всяко от останалите момичета, мъчейки се да намеря някоя, която да те превъзхожда, която да жадувам повече от теб, но напразно. Чувствах се в задънена улица. Тогава Крис дойде при мен, толкова скромна, целяща единствено да ме види щастлив, и аз се зачудих как така бях недогледал това u качество. Знаех, че е мило момиче, а и е много красива; но изведнъж се оказваше, че през цялото време е таила и нещо друго в себе си. Май просто не бях обръщал истинско внимание на другите момичета. И защо ми беше, като имах теб?
Обвих тялото си с ръце, надявайки се да се скрия от болката. Онзи момент вече беше отлетял. Бях съсипала всичко.
— Обичаш ли я? — попитах смирено. Не исках да поглеждам лицето му, но дългото мълчание ми подсказа, че помежду им наистина се беше зародило нещо дълбоко.
— Отношенията ни са различни, не като онези, които имахме с теб. По-кротки са, по-приятелски може би. Но поне са уравновесени. Мога да разчитам на Крис и нямам никакво съмнение, че ми е отдадена докрай. Както сама виждаш, в моя свят няма почти нищо сигурно. Затова Крис е като глътка свеж въздух.
Кимнах, все още избягвайки погледа му. Можех да мисля единствено за това как за нас говореше в минало време, а за Крис — с истинско възхищение. Щеше ми се да има с какво да очерня името и, да направя така, че да падне поне малко в очите му; само че нямаше такова нещо. Крис беше истинска дама. Още от самото начало правеше всичко с грация и не беше за вярване, че Максън бе предпочел мен пред нея. Тя беше жената за него.
— Тогава защо се занимаваш със Селест? — попитах, като най-сетне се престраших да посрещна погледа му. — Щом Крис е толкова съвършена…
Максън кимна с глава, сякаш засрамен от поведението си. Но идеята да проведем този разговор беше негова, така че вероятно имаше какво да каже по въпроса. Стана на крака, изпъвайки гърба си боязливо, и закръстосва из тясното пространство.
— Както вече знаеш, животът ми е пълен с напрегнати ситуации, за които предпочитам да не споделям с околните. Живея в постоянно безпокойство. Непрестанно ме наблюдават и съдят действията ми. Родителите ми, съветниците ни… всеки мой ден минава пред обектива на камерите, а сега и всички вие сте тук — каза Максън, махвайки с ръка към мен. — Убеден съм, че поне веднъж си се чувствала робиня на кастата си, но представи си само как се чувствам аз. Ставал съм свидетел на ужасни неща, Америка, научавал съм ужасни неща и не вярвам, че някога ще съм способен да ги променя. Несъмнено си наясно, че баща ми трябва да се оттегли от престола, когато премина двайсетгодишна възраст и реши, че съм готов да управлявам нацията; но нали не мислиш, че някога ще спре да дърпа конците? Това няма да се случи, докато е жив, а колкото и жесток човек да е, не искам да умира… Все пак ми е баща.
Аз кимнах разбиращо.
— А като стана дума, той има пръст в Избора още от самото начало. Един поглед към задържалите се момичета е достатъчен да се досетиш. — Той започна да изброява участничките на пръсти. — Натали е изключително податлива на влияние, което я прави любимка на баща ми; аз например съм твърде вироглав в неговите очи. Самият факт, че и симпатизира толкова, ме кара да я мразя, макар и против волята си. Елиз има връзки в Нова Азия, но не знам доколко ще са ни полезни. С тази война… — Максън се умисли за малко, после поклати глава. Явно около войната имаше тайни, които не искаше да споделя с мен. — А Елиз е толкова… дори не ми хрумва удачно описание. Още от началото си знаех, че не искам да живея с момиче, което безусловно приема всяка моя дума и е готово да ме боготвори, независимо от всичко. Опитвам да се противопоставя на мнението и, а тя просто приема моята гледна точка. Абсолютно всеки път! Направо ме вбесява. Като някое безгръбначно е.
Пое си въздух, за да укроти нервите си. Не бях допускала, че му е чак толкова нелицеприятна. Винаги проявяваше такова търпение спрямо момичетата. Накрая вдигна поглед към мен.
— Ти беше изборът ми. Единственият ми избор. Баща ми не беше особено доволен, но по онова време още не го беше ядосала. От теб се искаше само да кротуваш и щеше да ти позволи да останеш в двореца. Дори нямаше против да избера теб за принцеса, стига да спазваш поведение. Проявите ти на непокорство му дадоха възможност да ми натърти колко грешна е била преценката ми и да си подсигури последната дума.
Максън поклати глава.
