Допрях парцалчето до разранената му кожа и Максън изсъска от болка.
— По дяволите, колко щипе само.
Дадох му секунда да забави дишането си. След малко ми кимна и аз продължих.
— Съчувствам на Картър и Марли повече, отколкото можеш да си представиш — заяви, мъчейки се да поддържа небрежен тон. — Тези рани заздравяват доста бавно, особено ако си решил да ги лекуваш собственоръчно.
Внезапно ужасена, спрях за момент. Марли понесе петнайсет удара с пръчка наведнъж. Май ако ми се наложеше, щях да избера този вариант пред това да ги понеса поотделно и когато най-малко очаквам.
— А предишните с какво си заслужил? — попитах, а после поклатих глава. — Забрави. Грубо е от моя страна да любопитствам.
Той сви здравото си рамо.
— С думи и постъпки. С неща, които съм научил.
— И с такива, които аз съм научила — добавих. — Максън, толкова съ… — Дъхът ми пресекна и усетих как започвам да губя самообладание. Лично аз бях отговорна за страданието му.
Той не се обърна, но ръката му намери коляното ми.
— Как ще ме излекуваш, ако се разплачеш?
Засмях се унило през сълзи и избърсах лицето си. Изчистих гърба му добре, като внимавах да не натискам.
— Дали ни се намира бинт? — попитах, оглеждайки се из стаята.
— В кутията има — отвърна той.
Докато той опитваше да забави дишането си, аз отворих закопчалките на кутията и огледах изобилието от медицински материали вътре.
— Защо не държиш превръзки в стаята си?
— От чиста гордост. Бях си казал, че повече няма да ми трябват.
Въздъхнах тихо. Прочетох няколко етикета, намирайки дезинфекциращ разтвор,нещо, което може би щеше да облекчи болката, както и ролка бинт.
Минах зад гърба му и се подготвих да нанеса лекарството.
— Може и да заболи.
Той кимна. Когато дезинфектантът докосна кожата му, Максън изсумтя веднъж, а после пак изпадна в мълчание. Постарах се да работя бързо и ефикасно, за да се почувства колкото бе възможно по-добре.
Още като нанесох от болкоуспокояващия мехлем върху раните му, стана ясно, че върши работа. Видях как напрежението в раменете му постепенно се разсейва и това ме радваше, вселяваше ми усещането, че поне донякъде се реванширах за неприятностите, които му бях причинила.
От гърдите му се изтръгна ироничен смях.
— Знаех си, че тайната ми рано или късно ще излезе на бял свят. От години се мъча да измисля добра лъжа. Надявах се до сватбата да ми хрумне нещо правдоподобно, понеже знаех, че бъдещата ми съпруга ще види белезите, само че все удрям на камък. Някакви предложения?
Позамислих се за момент.
— И истината ще свърши работа.
Той кимна.
— Любимият ми вариант. Не и в този случай обаче.
— Май приключих.
Максън се поизвъртя и приведе тялото си плахо. Обърна се към мен и ме погледна с благодарно изражение.
— Отлично си се справила, Америка. Много по-добре от мен самия.
— Пак заповядай.
Очите му се задържаха върху моите и помежду ни се разстла тишина. Какво друго имаше за казване?
Погледът ми непрекъснато отскачаше към голите му гърди… и това трябваше да престане.
— Ще изпера ризата ти. — Скътах се в ъгъла и затърках ризата му, гледайки как водата се оцветява в ръждиво, преди да изтече в канала. Не си въобразявах, че кръвта ще се изпере, но поне имаше с какво да се занимавам.
Свърших с прането, изстисках я и отново я закачих на една от кукичките. Като се обърнах към Максън, той се взираше в мен.
— Защо никога не задаваш въпросите, на които искам да отговоря?
Не вярвах, че съм способна да седна на пейката до него, без да се изкуша да го докосна. Затова се настаних на пода срещу него.
— Не знаех, че правя така.
— Така правиш.
— Е, кой въпрос не съм ти задала, а искаш да ти задам?
Той въздъхна бавно и се наведе леко напред, опирайки лакти в коленете си.
— Не искаш ли да ти разкажа какво се случи с Крис и Селест? Не смяташ ли, че заслужаваш обяснение?
Скръстих ръце.
— Чух версията на Крис за случилото се помежду ви и не мисля, че преувеличава. Що се отнася до Селест, предпочитам да не споменавам името u до края на живота си.
Той се засмя.
— Ама че си упорита. Ще ми липсва тази твоя черта.
Помълчах за момент.
— Значи, бях дотук? Изхвърчам от двореца?
Максън обмисли отговора си.
— Не мисля, че вече съм способен да го предотвратя. Нали точно това искаше?
Аз поклатих глава.
— Бях ядосана — пророних. — Бях толкова бясна.
Извърнах поглед, моментът не беше подходящ за сълзи. Очевидно Максън си беше наумил, че трябва да изслушам онова, което имаше да ми казва, било то по желание или не. Най-сетне ме беше приклещил и сега нямах друг избор, освен да чуя всичко, което толкова време чакаше да ми сподели.
— Мислех, че вече си моя — подхвана той. Надникнах към него и го заварих вперил поглед в тавана. — Ако имаше как да ти предложа брак на партито по случай Хелоуин, щях. Длъжен съм да го направя официално пред родителите ми, гостите на двореца и телевизионните камери, но имах позволение да ти отправя предложението си на четири очи, настъпеше ли подходящият момент, и чак след това да организираме официален прием. Май не съм ти го казвал, а?
