Болки. В рамото и главата, в ставите и колената. Навсякъде по изтерзаното му тяло.
Успя да приседне скърцайки със зъби при всяко движение. Веригите бяха забити на около два метра над пода. Знаеше защо са ги сложили — палачите, които го докараха тук го приковаха към стената и го удряха с юмруци и бичове докато загуби съзнание. Свести се няколко часа по-късно в това зловонно място върху подгизналата слама.
Избърса си очите със здравото рамо и с мъка се изправи на крака. В ляво от него имаше прозорец, а веригите бяха достатъчно дълги, за да погледне през него. Доколкото си спомняше схемата на Есгаир Ду, оттук можеше да се наблюдава цялата равнина. С неимоверни усилия се добра до него и погледна навън.
В далечината се забелязваха отрядите на Уенсит, които заемаха позиции. На едно възвишение на север бяха застанали стрелци с лъкове. На изток от тях бе конницата и тежката пехота, чиято задача бе да хване нападателите в клещи, ако възникне удобна възможност. Основната част от конницата обаче се събираше в центъра на укрепленията — кавалерията бе ударната сила на Уенсит. Безкраен поток от ездачи се движеше в тази посока, струваше му се, че ако напрегне слух ще чуе тропота на копита и командите на офицерите.
На югоизток, точно срещу прохода, се бяха събрали още войски. Там сигурно бе и самият Уенсит. Магьосникът възнамеряваше да ръководи битката от тази позиция. Все още не се виждаха никакви признаци за приближаването на Келсън, но Дери знаеше, че кралят отдавна е на път и по всяка вероятност вече е научил за клането сполетяло войската на Джеърд. Надяваше се само, че когато кралската армия се появи, вътрешните раздори ще са разрешени. Чудеше се дали Морган и Дънкан са се помирили с архиепископите.
Дери въздъхна и за стотен път подръпна веригите си, за да провери здравината им. Нямаше никакъв шанс да се измъкне, ако стои така окован като животно. Но дори и без вериги, едва ли можеше да иде далеч с тези рани. Кракът го болеше още повече от преди. За сметка на това, болката в рамото бе утихнала, но Дери имаше тревожното усещане, че именно тази рана бе причина за треската и замайването му. Преди няколко часа се опита да я огледа, но превръзката бе твърде стегната и не успя да я разхлаби. Чудеше се дали раната е почнала да забира.
Прещракването на ключалката прогони всички мисли от главата му и той се извърна дрънчейки с вериги. В килията надникна надзирателят, след което вратата се отвори широко и на прага застана Уенсит. Райдън бе непосредствено зад него.
Дери потрепери неволно и си пое дълбоко дъх, когато двамата дерини влязоха в помещението. И двамата бяха с костюми за езда под пищните си мантии, Уенсит в огнено червена, а Райдън в тъмносиня. Уенсит огледа замислено затворника си като разсеяно си играеше с кожения камшик окачен на колана му.
Дери се изправи в цял ръст, без да обръща внимание на болката в крака и звъненето в ушите си. Уенсит пристъпи към него, а Райдитг се облегна по навик на стената. Единствено тъмничарят остана неподвижен, с поглед вперен в една точка.
— Значи нашият затворник е буден — отбеляза Уенсит. — И при това на крака. Добре, момко. Господарят ти ще се гордее с теб, ще те похвали дори.
Дери не отговори, защото знаеше, че магьосникът ще се опита да го изкара извън нерви, а трябваше да запази самообладание на всяка цена.
— Разбира се похвалите на господар като твоя не са кой знае какво. Пък и как може един страхливец и предател да изисква вярност от хората си?
Очите на Дери хвърлиха гневна мълния, но успя да сдържи езика си. Нямаше представа колко ще може да търпи. Това ставаше все по-трудно.
— Значи си съгласен? — повдигна учудено вежда Уенсит и направи още една крачка към него. — Очаквах повече от теб, Дери. Но това пак се дължи на човека, който те е обучил, нали? Защото хората разправят, че ти и Морган сте много близки, много по-близки, отколкото следва да бъдат двама мъже; че споделяте един с друг тайни, за които другите не са и сънували.
Дери затвори очи и се опита да се успокои, но Уенсит изплющя с камшика пред лицето му и го принуди да погледне омразните сипи очи с бледи клепачи.
— Защо не реагираш, Дери? Хайде, не бъди страхливец. Кажи, вярно ли е, че ти и Морган сте… как да се изразя? Любовници? Че споделяш леглото, а не само силата му?
С беззвучен вик Дери се хвърли към мъчителя си, за да смаже омразното му лице с веригите си. Но Уенсит бе изчислил разстоянието с точност до сантиметри и дори не помръдна при нападението на младежа. Дери простена и рухна на пода всред дрънченето на веригата. Уенсит го изгледа с презрение и даде знак на войника да го изправи на крака.
Закачиха веригите му на скобите и Дери се оказа увиснал над пода с разперени ръце и крака. Уенсит отново огледа полуприпадналия си пленник, преди да освободи тъмничаря. Вратата се затвори със скърцане. Райдън я подпря от вътрешната страна и се облегна на нея, така че да закрива шпионката.
