Елмазеният дворец полностью

Метероа свали плата, с който предметът бе увит. Под него се появи изключително скъпа кутия, направена от черно дърво, инкрустирана със злато и цинобър.

— Отворете я.

Метероа повдигна капака. Вътре имаше три копринени ивици, две черни и една бяла и два малки златни дракона с рубинени очи.

— Не са лоши — сви рамене Джехал. И в този момент единият от драконите обърна глава към него.

Метероа издърпа една от ивиците и затвори кутията.

— Най-добре е другите да не виждат това — прошепна той. — Ето.

Той подаде на Джехал черната коприна.

— Завържете я около очите си. Няма да съжалявате.

Джехал се усмихна. Метероа изглеждаше сериозен, затова той изпълни заръката му. Светът мигновено се замъгли, а в ума си чуха гласове.

Вие сте бъдещият Говорител, а ние сме дарът на Тайтакей.

За миг се видя през погледа на някой друг. Свали коприната. Метероа още държеше кутията, но сега тя отново бе леко отворена. Четири блестящи рубинени очи се взираха в него.

— Могат да летят денем и нощем, стига да пожелаете — продължи да шепти Метероа. — Носете коприната и те ще се подчиняват на мисълта Ви. Ще виждат и чуват това, което Вие искате да видите и чуете. Няма да има нищо, което да могат да скрият от Вас.

Той затвори кутията и се усмихна.

— Сбърках ли, Ваше Височество, че Ви доведох при Тайтакей, за да получите дара им?

— Не — отговори Джехал и този път се усмихна искрено. — Съвсем не, Наставнико.

Той погледна към кутията и сякаш отново чу гласът на драконите.

Вие сте бъдещият Говорител…

При завръщането си Ездач Семиан не донесе само злато. С него пристигнаха още три дракона, а на гърба на всеки от тях имаше по трима рицари. До самия Семиан яздеше алхимикът. Те кацнаха на вече до болка познатите плитчини, опръсквайки всичко наоколо. Солос гледаше как алхимикът и по-голямата част от Ездачите слизат. Рицарите, останали на земята, внимателно подготвиха стена от щитове, в чийто център остана алхимикът, а драконите полетяха обратно към небето.

Притесняваха се от засада на стрелци, осъзна Солос, спомняйки си убития от него драконов рицар, който подаваше кесия злато на тайнствен странник. Остана на земята на открито, в очакване. Кемир бе зад него, а Брадатия и приятелите му се бяха скрили между дърветата и наблюдаваха какво става. Семиан се появи измежду кръга на хората си и приближи бавно, оглеждайки бреговете на езерото. В небето, драконите не спираха да кръжат.

— Ездачи — поклони се Солос. Познаваше някои от останалите рицари само по лице. Макар че бяха изкарали две седмици заедно в лагера, те никога не се поинтересуваха от името му. Наричаха го просто „наемник“. Никой не му бе казал нищо друго, освен да му заповяда нещо.

Семиан го погледна надменно.

— Къде са престъпниците, с които си се сдружил, наемнико?

— Крият се и чакат да видят какво ще направите. Донесохте ли златото?

— Сто златни монети. Другата половина ще получат след като открием животното.

Солос стисна юмруци.

— Няма да стане, Ездачо. Знаят, че ако се опитат да крадат от вас, просто ще изгорите селището им. Всъщност, те очакват да го изгорите така или иначе.

— Ако удържат на думата си, аз също ще удържа моята.

— Не се съмнявам в това, Ездачо, но тези хора са били подчинени на Валмеян, а Скалният крал е презиран по тези места. Очакват единствено измяна и предателство и нямат необходимата мъдрост, за да различат един Ездач от друг. Вероятно дори не са чували за кралица Шезира.

Солос въздъхна.

— Вероятно ще трябва да изчакаме до утре, докато се върнете с останалата част от златото.

— Наемнико, или ще ни отведат до дракона днес, или ще изгорят живи. Това е моето предложение. Сто драконови жълтици не са малко пари, поне не и за такива хора.

Солос стисна зъби. Да, не и за такива хора. Поклати глава и подаде ръка.

— Дайте ми златото тогава и ще видя какво мога да направя.

— Не, наемнико, аз ще им го дам, когато ни отведат до селото си.

— При цялото ми уважение, Ездачо, сделката не беше такава.

— В такъв случай я промени!

Солос сви рамене.

— Ако такова е желанието ви, добре, но аз няма да дойда с вас. Ще се повторя, Ездачо — тези хора така или иначе очакват селото им да бъде изгорено от драконите, все едно дали спазят условията на сделката или не. Получат ли парите ни, най-вероятно ще се опитат да ни избият докато спим. Драконите така или иначе ще изгорят домовете им.

Семиан се замисли над това.

— Какво предлагаш, тогава?

— Тези хора не са виждали белия дракон, Ездачо, но са чували за други, които са. Ще ни отведат при тях, в едно по-малко селце на около шестнайсетина километра оттук. Отиваме направо там. Те само ще ни покажат пътя. Утре сутринта, когато сме по средата на пътя, ще им дадем парите. Двама ще останат с нас, за да ни отведат до човека, който е видял белия.

Бе спорил почти цял ден с Брадатия, докато намерят решение, което да устройва и двамата.

Семиан присви очи.

— А ако другият човек също поиска сто драконови жълтици?

„Ако е с всичкия си, ще ги поиска“, помисли си Солос.