Елмазеният дворец полностью

— Принц Джехал.

— Копас — усмихна се Джехал. Човекът изглеждаше ужасен. — Говорителят не те ли предупреди за моето пристигане?

— Предупреди ме, Ваше Височество! Но ви очаквахме утре!

„Лъже“, прецени Джехал и се учуди. Нима Хирам очакваше той да пренебрегне заповедта му? Нима мислеше, че е уплашен от него?

Ако това бе така, го чакаше голяма изненада. Джехал се усмихна още по-широко, разкривайки напълно зъбите си.

— Чудно защо. Пътят от тук до Устата на яростта винаги е бил три дни по въздух, а когато Говорителя ме призова, бе доста красноречив, да не кажа откровен. „Незабавно“ каза той.

„Не трябваше да го обвинявам. Повечето от тези хора бяха верни на ордена, не на Хирам. Един ден той също щеше да бъде мой.“

— Не знам какво да кажа, Ваше Височество. Смятате ли да се насочите направо към двореца? Мога да уредя среща и тук, ако предпочитате.

— В случай че не ме очакват и там ли? — килна глава Джехал. — Не, благодаря ти, Копас. Не е твоя вината, че хората на Говорителя не са успели да те уведомят за идването ми. Вярвам обаче, че едва ли ще повторят грешката си. Нека Ездачите ми останат тук, ако може.

„В случай че Хирам планира да ми стори нещо лошо, ще е безполезно да дойдат в двореца.“

Видя как няколко Люспести свалят багажа му в две каруци. За няколко минути се замисли дали нямаше да се наложи да се качи в някоя от тях, но накрая Копас му доведе един от собствените си коне. Той сведе глава.

— Простете, Ваше Височество. Ние се провалихме.

— По-скоро някой друг се е провалил. Вярвам, че вината не е ваша.

Копас поне бе успял да изпрати Ездач към двореца. Така слугите и стражите щяха да се правят, че не са изненадани. Но всичко отне доста време и когато Джехал остана сам, си наложи да си признае, че какъвто и план да бе замислил лудия Хирам, работеше. Какво мислеше Хирам, за да сметне, че Джехал няма да дойде? Какво пропускаше самият той?

Оказаха се две неща. Първото откри, когато отвори чантата с отварите си и установи, че едната от тях липсва. Второто стана ясно, когато Елмазената стража нахлу в стаята му посред нощ.

Кейлин бе ужасен. Нямаше идея какво трябва да каже или направи. Пред него бяха драконовите рицари от гнездото на кралица Шезира. Не ги знаеше по имена, но някои от лицата му бяха познати. Присъстваше и алхимикът, който той, разбира се, познаваше. Майстор Хурос.

Всички искаха от него да отведе Пряспа до дома, а Люспестите винаги се подчиняваха. Такъв бе животът му. Да се грижи за драконите и да изпълнява заповеди. Но зад него имаше дракон, който не искаше да се прибере. Той мина през плитката река, все едно на краката му има окачени оловни тежести.

— Достатъчно! — вдигна ръка драконовият рицар, застанал до майстор Хурос. Кейлин спря. Все още бе на около шест метра от Ездачите. Част от тях се бяха разпръснали и приближаваха дърветата.

Пряспа проговори в ума му.

Накарай ги да разберат, че няма да се върна. Още не. Че трябва да прекратят търсенето си.

Кейлин направи гримаса.

„Не знам как. Няма да ме послушат.“

— Как се казваш, Люспести? — извика Майстор Хурос.

Кейлин погледна към краката си. Такъв бе навикът му, да не поглежда господарите си.

— Кейлин — отговори той.

— Люспести Кейлин. Тук сме, за да те отведем у дома. Теб и дракона ти.

— Кралица Шезира ще е много доволна — каза рицарят. — Драконът ѝ е цял и невредим. Може да те награди лично.

Не знаеше какво да каже. Не можеше да изговори думите. Когато го направеше, щяха да го убият. Щяха да го отведат до Наблюдателницата и да го убият бавно пред останалите Люспести, та да им послужи за назидание.

Това ставаше с Люспестите, които не слушат.

Кажи им „не“!

Той целият се разтрепери. Погледна умолително към драконовия рицар и майстор Хурос.

— Не мога. Не знам как. Какво ако… Пряспа не иска…

— Това не е молба, Люспести — кресна рицарят. — Това е заповед!

Майстор Хурос пристъпи напред. Той приближи Кейлин и постави ръка на рамото му.

— Послушай ме, Люспести. Каквото и да е станало тук, няма значение. Ако си яздил дракона, няма значение. Каквито и дребни прегрешения да си извършил, ще ти бъдат простени. Правилата не важат за случаи като този. Изпълнил си дълга си и то добре. Драконът е цял и невредим. Сега трябва да се върне с нас в гнездото.

Кейлин все още не можеше да погледне алхимика в очите.

— Не мога. Тя не иска.

Кажи им „не“, да не им го кажа аз.

— Люспести, ти не разбираш. Има неща, които не са ти известни. Тя трябва да се върне в гнездото. Ако не го направи, ще се промени. Може вече дори да си забелязал някои промени в поведението ѝ. Трябва да я върнем у дома.

Промени?

Той почувства любопитството на Пряспа.

— Казах ти прекалено много, Люспести. Нашият орден пази тайни, но трябва да ми повярваш. Без нашите еликсири тя ще подивее. Ще стане опасна. Не само за теб, но за всички нас.

Какво има предвид? Попитай го какво има предвид!