— Зная, но… — той се ухили, разкривайки зъбите си. — Сега съм тук и направо изпитвам болка заради това че не мога да те докосна.
Тя се изчерви и погледна към краката си.
— Харесва ли ти роклята ми? — попита тя.
— Стои ти перфектно.
— Беше на майка ми. Мисля, че я носи в деня, в който за пръв път срещнала Говорителя Хирам. Трябваше да променя някои неща, разбира се. Поговорих със старите слуги на майка и научих как се е държала, как се е обличала, как е носела косата си. Когато Хирам ме види, ще види майка ми, такава, каквато е била, когато той се е влюбил в нея. Ще забия кинжал в сърцето му и ще го въртя, докато то не се разкъса.
— Колко жестоко — усмихна се Джехал, — когато приключим с него, той ще плаче в краката ни.
Зафир сви рамене.
— Той дръзна да ме обвини малко след като ме короняса.
— И беше прав — усмивката на Джехал стана още по-широка.
Тя го погледна и се нацупи.
— Каза нещо за подарък и после отклони разговора към такива неприятни теми. Кажи сега, хубав ли е подаръкът? Дали бих го поискала?
— Мисля, че би го поискала. Определено.
Тя размаха пръст към него.
— Нали се разбрахме…
— Спокойно, любов моя, не предлагам себе си. Е, предлагам се, де, но не тук и сега. Макар че… — той погледна към придворните дами. — Освен желания от теб мой меч, нося и обикновен стоманен. Ще ги изколя и после…
— Джехал!
— Сигурен съм, че са скучна компания.
Зафир се засмя и Джехал се поуспокои. Тя все още бе негова. Само това бе от значение. Макар да го мразеше, задето се е оженил за принцеса Листра, бе негова. Той ѝ подаде ивица черен плат.
— Трябва да го сложиш — каза той, — като че ще играеш на сляпа баба. Не, не тук.
Той снижи гласа си, за да бъде сигурен, че никой няма да го чуе.
— Това не е превръзка за сляпа баба, любима. Когато я сложиш, ще видиш интересни неща. Никой друг не бива да знае. Затова го сложи, когато никой не те гледа.
Той ѝ подаде една кутия. Не бе красива като тази, която му бяха дали Тайтакей, но не бе и много по-грозна. В тази обаче имаше място само за един малък златен дракон с рубинени очи.
Зафир погали с пръсти изографисаното дърво. Прочете нетърпението в очите ѝ.
— Какво е това?
— Отвори го, когато си сама. Огледай го внимателно и след това сложи превръзката. Щом го направиш, ще разбереш всичко. Мога да ти кажа повече, но няма да е забавно.
Той ѝ намигна и допълни.
— Очакването понякога е най-голямото удоволствие.
— Сериозно? — измърка тя. — Ще останеш ли в Града на Драконите след като приключиш с бедния стар Хирам?
Виждаше как страстта я овладява. Но за жалост нямаше как…
Той прехапа устни. Не, още не. Не и докато Хирам ги следеше толкова внимателно.
— Разбира се. Макар че никой няма да разбере.
— Но как можеш да си сигурен?
— Остави това на мен. Нали ми вярваш, любима?
Не бе сигурен как да разтълкува погледа, който получи в отговор, но реши да го приеме като предпазливо „да“. Той се усмихна, когато усети как косъмчетата на врата му настръхват. Бяха флиртували твърде дълго и сега придворните дами на кралицата приближаваха. Бавно, предпазливо и вдигайки шум, за да не ги изненадат, но с решителността на вражеска армия.
По-късно, когато се предполагаше, че всички спят, Джехал, останал сам в охраняваната си и наблюдавана спалня, отвори капаците на прозорците си, извади втора ивица черна коприна и я върза около очите си.
„Да видим, любима, до къде си стигнала.“
Да наблюдава как Зафир си играе с новата си играчка бе много забавно. Естествено, първото нещо, което тя направи, след като откри, че малкият дракон може да лети бе да отиде до неговия прозорец. Той си свали черната коприна и я остави да го погледа как уж се върти в съня си, а после се направи, че се събужда. Малкият дракон долетя до лицето му, за да покаже присъствието си, а той се престори, че е изненадан от появата му.
— Голяма си хитруша — прошепна той в ухото на дракончето, — ако беше тук, щях да ти покажа колко лош мога да бъда и аз.
Малкото драконче се завъртя около него, за да го подразни, а после се стрелна обратно към прозореца.
— Зафир — изсъска той и дракончето спря, пърхайки с криле на едно място, — никой от подаръците, които направих на Листра, не може да се сравнява с това. Ако не вярваш го прати да ни шпионира. Сама ще се увериш в думите ми.
Дракончето се спря за момент, а после излезе. Джехал затвори прозорците зад него и след това постави черната коприна на очите си.
Когато двамата се събудиха на следващата сутрин, Зафир цялата сияеше.
— Сигурна съм, че имаш още един — прошепна тя в ухото му, докато той се качваше на своя собствен дракон, Призрачния. — Можем да се гледаме, дори когато сме далеч един от друг.
Той се замисли дали да не ѝ каже за втория копринен плат, да ѝ разкрие, че той вижда всичко, което вижда и тя, споделяйки зрението на малкия ѝ шпионин. Бе изкусително, но не за това ѝ го бе дал.
— Почакай още малко, любима — каза той с предрезгавял глас, — ще те намеря, след като приключим с Хирам.
— Хмм — блесна погледът ѝ, — не забравяй обещанието си.
