Най-накрая Кемир реши, че му е омръзнало. Не бе виждал Пряспа дни наред, а двата дракона вече летяха заедно.
— Вече не им трябваме — каза той на Надира. — Забравили са ни. А ако се сетят за нас, ще ни изядат.
Те събраха малкото си останал багаж и тръгнаха на запад. Не знаеше къде са, но Гръбнакът на света вървеше от север на юг. Така че ако тръгнеха на запад, рано или късно щяха да излязат сред кралствата.
Пряспа ги настигна след три дни. Кацна максимално близо до тях, докато другият дракон кръжеше над главите им.
Мислите ѝ не звучаха яростно, но Кемир усети увереността им.
— Това означава ли, че има по един от вас за всеки от нас? — попита той, неспособен да се въздържи.
— А ако не искам да те яздя?
— Пепелявия? — Кемир погледна нагоре. Бойният дракон отвърна на погледа му.
— Имам ли избор?
С нежелание Кемир се покатери на гърба на Пряспа. Отне му почти цял ден, преди да нагласи юздата, взета от Пепелявия, така, че да му пасва точно и да не рискува да падне при всеки полет на Пряспа. Отново се насочиха на север. Пепелявия летеше редом до тях. Кемир усещаше как го побиват тръпки всеки път, щом погледнеше черния дракон. Безразличието на Пряспа бе достатъчно плашещо, но за Пепелявия той и Надира просто не съществуваха. Мислите му, тогава, когато говореше с Пряспа, бяха ясни. Мъжете и жените бяха храна, нищо повече.
Подновиха търсенето си. Един безплоден ден бе последван от друг, а след това, посред дивото, Пряспа забеляза фургони, които вървяха по тайна пътека.
Насред пламтящите останки Пряспа се изправи на задните си крака. В една от предните си лапи държеше тяло.
Кемир изкрещя:
— Тогава го свали долу, преди да го потрошиш!
Когато тръгна към нея, Пепелявия долетя.
Пряспа подхвана едно от телата с опашката си и го подхвърли във въздуха. Пепелявия го улови с пастта си.
Кемир потрепери.
Пряспа наклони глава, когато Кемир я приближи и полека постави треперещото тяло пред него.
— Казах да не го потрошаваш — изръмжа Кемир, — когато искаш да разбереш нещо, трябва просто да вдигнеш някой и да креснеш в ума му. Когато спрат да пищят от ужас, ще ти кажат всичко, което ти трябва да знаеш. Дори да се опитат да те излъжат, ще разбереш. Няма смисъл обаче да му чупиш ребрата, докато той все още пълни гащите.
Той погледна мъжа и изпсува.
— Нетърпелива си като двегодишна.
— Имах предвид като двегодишно човешко дете. За да разпиташ някой, трябва да изчакаш той да се съвземе, за да те разбере, а после да го разпитваш.
Той се обърна с гръб към нея и коленичи до войника. Ако Пряспа решеше, че е време да го изяде, не искаше да вижда приближаваща ѝ паст.
— Няма ли и други? За този вече няма кой да се погрижи.
Войникът кашляше кръв. Пряспа бе потрошила половината му ребра. Бе чудо, че човекът е все още жив.
— Войнико? — Кемир застана на четири крака, за да може да говори в ухото на мъжа. — Чуваш ли ме? Как се казваш?
Войникът промърмори нещо, което Кемир не разбра.
Пепелявия застана до Пряспа. Изглеждаше развеселен. След това обърна поглед към стрелата, все още забита в рамото на Пряспа, и изсъска.
— Иан? Драконите сами са си господари. Искат да изпепелят алхимиците. Всичките. За да не правят повече отвари. Тогава драконите ще са свободни. И ще ни изпепелят всичките, до последния човек. Независимо от цената, не трябва да позволяваме на тези дракони да разберат къде са алхимиците. Разбираш ли. Ако знаеш къде са, не бива дори да помисляш за мястото…
Но преди да довърши Пепелявия закова войника със стрелата от балистата, промушвайки го в гърдите. Войникът изпъшка и застина неподвижен.
— Надявам се, че е помислил нещата, когато му казах да не го прави. Малко преди да го смачкаш.
Кемир направи крачка назад от мъртвия войник. Пепелявия никога досега не се бе обръщал към него.
