Драконите излетяха веднага щом небето изсветля достатъчно, за да полетят. Върховете на планините блеснаха, сякаш горят, докато долините надолу бяха все още в сянка. Пряспа и Пепелявия знаеха точно накъде отиват, което не можеше да се каже за Кемир. Той се опита да различи долината на алхимиците под тях, но я видя, чак когато Пряспа мина покрай две планини над един стръмен връх и се спусна вертикално надолу.
От двете им страни имаше скални стени. Той се опита да си поеме дъх, но вятърът бе леден. Въздухът изскочи от дробовете му, а очите му се насълзиха. Виждаше как земята ги приближава, видя как приближават замъглени форми, а после Пряспа потръпна. Той затвори очи, когато вятърът внезапно спря и въздухът стана горещ. Тя се изстреля над земята, бълвайки огън навсякъде. Грубовати сгради от дърво и камък, малки дворове, мъже, които се опитваха да избягат… Пламъците погълнаха всичко.
На земята имаше дракони. Пряспа рязко се наклони и тръгна към тях. Три фигури се приведоха, когато тя прелетя над тях, изпепелявайки земята, където лежаха. Като един Пряспа и Пепелявия започнаха да бълват огън към трите дракона отдолу. Те се прикриха с криле.
— Драконите горят ли?
Пепелявия кацна насред импровизираното гнездо и размаза сградите с опашката си, след което изгори всичко, излязло от тях. Трите дракона на повод само наблюдаваха — внимателни и притеснени, но неподвижни.
Пряспа остана да лети в кръг във въздуха.
Кемир погледна надолу, когато Пряспа прелетя над тях. Това бяха ловни дракони, това можеше да прецени и сам. Иначе му изглеждаха обикновени — тъмносиви или черни люспи, тук-таме сини или зелени. И трите бяха еднакви. Като драконите в лагера на планините.
Внезапно той се сепна. Трите фигури, които Пряспа бе изгорила, не бяха останали неподвижни, а се бяха изправили и бягаха. Един от тях леко накуцваше.
— Не може да бъде…
Пряспа ги обстреля наново и те отново се намериха на земята. Този път Кемир ги огледа внимателно. И тримата бяха ездачи, облечени в драконови люспи, което обясняваше защо пламъците на Пряспа не са им видели сметката. Двама от тях имаха огромни щитове, с които отблъскваха най-опасната част от огъня. Кемир продължи да ги гледа, докато Пряспа премина нататък. В мига, в който драконът мина покрай тях, те отново станаха и се затичаха.
— Убиецът на Солос. — Кемир остана без дъх. — Късметът не ме е оставил, Пряспа. Пусни ме долу! Веднага!
Тя полетя обратно към сградите. Повечето от тях вече горяха. Кемир се опита да не изпуска от поглед тримата Ездачи. Сред руините наоколо, мъже все още бягаха, някои от тях шмугвайки се в няколко големи пещери. Пряспа кацна сред руините и Кемир изгуби Ездачите заради един облак с пушек. Не можеше да направи нищо повече от това да се държи здраво за Пряспа, а тя удряше с опашка и изгаряше всичко пред себе си, докато накрая не настана пълна тишина.
— А сега ме пусни долу.
Драконът не му обърна внимание. Тя отиде до най-голямата пещера, където една река извираше от скалата. Бавно влезе в нея, разплисквайки водата. Входът бе огромен, но пещерата бързо се смаляваше навътре. Тя влезе доколкото можа, след което избълва струя пламък към дълбините.
Земята се разтърси, когато Пепелявия се зададе от гнездото в тръс. Двамата дракона разгледаха пещерите и започнаха да бълват огън в тях.
Пепелявия удари с лапа по земята.
— Пуснете ме! Аз ще отида там и ще ги изведа.
За последно бе видял тримата Ездачи да се насочват към пещерата, най-близка до гнездото. Не видя телата им, което означаваше, че са стигнали до целта си. Освен ако Пепелявия не ги бе изял.
Пряспа тропна нервно с лапа. Тя стъпи на четири крака и пусна Кемир на земята. Надира остана на мястото си. Тя се намръщи на Кемир, сякаш не одобряваше плана му. Той не ѝ обърна внимание и се затича до пещерата, където трябваше да са Ездачите, но се поколеба. Бяха трима, а той бе сам. Това бе лошо съотношение на силите.
Бавно пролази навътре. Слънцето навън бе минало своя зенит, а пещерата вътре бързо притъмня. Опипваше стените, докато напредва. Бяха топли и сухи, заради дъха на Пряспа. Това му помагаше да разбере докъде е стигнал, но и предупреждаваше хората вътре. Знаеха колко навътре трябва да идат.
