Освен когато не беше развълнувана, госпожа Емили говореше на японски. Граматиката и речникът й бяха превъзходни, много по-добри от очакванията на Кими. Тя самата говореше японски като необразована селянка, каквато беше. Госпожа Емили бе учила езика в дворци и замъци в разговори с благородни господари и господарки. Американският й акцент се забелязваше, но не беше силен. За щастие само малка част от думите бяха неразбираеми.
Ето. Стражата продължаваше да патрулира покрай вътрешната стена. Кими изчака още минута, докато те се изгубят от поглед, после изпълзя от празното пространство под хижата, продължи да пълзи, като се стараеше да пази пълна тишина, докато се озове достатъчно далече, после хукна да намери приятелките си.
— Сигурна ли си, че казаха, че госпожа Емили ще има дете от владетеля Генджи? — попита я едно от момичетата.
— Да — потвърди Кими. — Сигурна съм.
— Защото Шидзука го е предсказала?
— Шшшт! — обадиха се няколко от другите момичета. — Ако изречете името й, тя ще помисли, че я викате, и ще дойде! — Всички се скупчиха малко по-наблизо в колибата, която обитаваха.
— Не, няма — възрази Кими и отблъсна от себе си момичето, което бе най-близо до нея. — Освен ако не сте Окумичи, а ако сте, тогава какво правите в това прокълнато село? Отивайте си в „Облак врабчета“, замъка, на който принадлежите.
— Кими е права. Всички знаят, че тя се появява само на своите наследници.
— Чух, че Лудата Одо виждала господарката често, затова полудяла. А Лудата Одо не е с благороден произход.
— Ако си израсла в това село като мен — прекъсна я Кими, — щеше да знаеш защо Лудата Одо е виждала такива неща. Майка й е била съблазнена от един от предците на владетеля Генджи. Мисля, че беше неговият прадядо. Баба ми знае или по-точно знаеше. Сега е загубила ума си и не познава дори сама себе си.
— Значи Лудата Одо е Окумичи?
— Не вярвам. Защо самурай, който може да спи с красиви дами, ще пожелае мръсна малка селянка?
Кими попита:
— Какво те кара да мислиш, че самураят е по-добър от селяка, когато трябва да държи малкия си глупав плуг само в правилната бразда?
Всички момичета се засмяха весело.
— Шшшт — сгълча ги Кими. — Стражите ще ни чуят.
— Ако Лудата Одо е Окумичи, тогава всяка от нас би могла да е. По-добре да не изричаме името на господарката.
— Шидзука, Шидзука, Шидзука — започна да повтаря Кими. — Шидзука, Шидзука, Шидзука.
— Престани, Кими!
— Шидзука, Шидзука — продължи Кими. — Шидзука, Шидзука, Шидзука…
Всички затаиха дъх.
— Видяхте ли? — попита ги Кими. — Забавно е да мечтаеш да си дама вместо селянка, но ние сме такива, каквито сме, нали? Владетелят Генджи няма да дойде и да ни отведе със себе си, защото сме му братовчедки.
— Точно така — съгласи се едното момиче, което възвърна увереността си.
— Ха! И ти се притесняваше да изречеш името на вещицата, както и ние, останалите.
Кими не отстъпваше:
— Ще ме слушате ли какво ви казвам, или не?
— Ще те слушаме, ще те слушаме!
Когато Кими завърши разказа си по темата, едно от момичетата попита:
— Не разбирам. Госпожа Емили бременна ли е, или не е?
— Ти не внимава ли? Тя ще спи с владетеля Генджи. Още не е спала.
— Тогава в корема й няма бебе?
— Да, така е, когато не си бременна. Там още няма бебе.
— Но ако няма бебе, тогава няма и кръв на Окумичи. Ако господарката се вижда само ако има такава кръв, как тогава госпожа Емили я е видяла?
— За Шидзука, след като се очаква там да има кръв на Окумичи, все едно вече я има.
— Не разбирам. Как може нещо, което предстои да се случи в бъдещето, вече да се е случило преди шестстотин години и също така се случва в момента? Не виждам нищо смислено.
Кими отговори:
— Само защото ти не разбираш нещо, не означава, че това няма смисъл. Разбираш ли всички думи на Буда? Всички думи на дзенпатриарсите? Или дори само една дума от тях?
Момичетата се разсмяха. Едното каза:
— Дзенпатриарсите винаги говорят със загадки. Как е възможно да разберем каквото и да било от техните думи?
— Е — продължи Кими, — животът е загадка за нас, които сме ниско долу. Само тези отгоре, като владетеля Генджи, разбират всичко. — Сега тя бе спечелила вниманието им изцяло. Направи драматична пауза, после отсече: — Времето е затвор за нас. Не за Шидзука. За нея миналото и бъдещето са едно и също. Затова, ако нещо ще се случи, то вече се е случило на нея.
— Казах ви, че е вещица!
— Не е била вещица — възрази Кими. — Била е принцеса. Красива принцеса от царство в отдалечената част на Китай. Владеела е магия, така както всички принцеси там. — Тя си припомни мястото, което двете господарки бяха споменали. То звучеше така хубаво и далечно.
— Царството на Синята ледена планина и на Червената драконова река — промълви Кими.
