Натал Фартс Еспозито (Пръдлъото) беше caporegime на Дженаро. Натал имаше дарбата да пърди, когато си поиска — силно, средно, дори нежно. Така си беше спечелил име на веселяк, желан гост на забавите у Фустино. Двамата имаха толкова здрава връзка, че Анджело Партана казваше: „Когато Дженаро преяжда (а това му се случваше винаги, дори когато беше на диета), коремът на Натал Еспозито се разкъсва от газове.“
Тази вечер Чарли, Дженаро и Натал се срещнаха в „Латино“, за да вечерят заедно. Дженаро поиска китайски ястия и храната трябваше да се достави от заведението за кантонски специалитети, също собственост на Прици, на 127-ма улица в придатъка на Бродуей. Щом ястията пристигнаха, бяха вещо подгряти и изискано поднесени. Докато чакаха, Дженаро изяде една запечена „Аляска“6.
След вечерята Чарли направи знак с глава и Смаджа доведе на масата три танцьорки. Вечерни рокли бяха заменили танцовите им костюми, за да не привличат вниманието, но и с рицарски доспехи да бяха, надали биха се радвали на повече внимание, докато прекосяваха салона. „Смазващ“ близък кадър, това не ти бяха дрипите на Арнолд Шварценегер, а красота и женственост, освежаващи възприятията по особен начин.
Две от момичетата, тъмнокоси, чисто и просто сразяваха душата с красотата си. Тази, която Смаджа сложи до Чарли, бе неописуемо прекрасна. Беше нова в „Латино“ — красива глава, красиво тяло, сякаш слязло от страниците на шикозен каталог, като някаква скъпа стока, статуетка или нещо подобно, което си си поръчал — разсъждаваше Чарли. В големите и златисти очи проблясваше своенравие. Особена закачлива своенравност — тази мимолетна мисъл прекоси съзнанието му и изчезна. Чарли нямаше време за пространни размишления, но усещането му беше ярко като фойерверк — определено тя приличаше на изтеглен жокер.
Като официален представител на семейството тази вечер, той се държеше сърдечно, но остана недосегаемо хладен и вежлив, дори и оценявайки я като най-красивото момиче, което е виждал в живота си. Бе с исполински ръст, материк, пищна — мислено отбеляза Чарли, когато се изправи да я поздрави. Но усещането му се изличи мигновено, макар че тя не се попрегърби ни най-малко, за да се смали. Стоеше изправена като адмирал на посещение в Белия дом. Великолепието на формите й възпламени нова мисъл в съзнанието му, много убедителна при това: ето, това е истинския ръст на хората, но подлият живот ги смачква и превръща в джуджета.
Наричаха я Мардел ла Тур. Много красиво име, каза си Чарли. Другите две момичета, седнали съответно до Дженаро и Натал, избухнаха в неистов смях, защото Дженаро бе попритиснал Натал да изпълни своя номер — такова обяснение даде Чарли на мис ла Тур:
— Какъв номер? — попита Мардел.
— Той е мех с лайна — отвърна Чарли. — Нова ли си?
Тя потръпна от погнуса.
— Какво има? — попита Чарли — На течение ли си?
— От Бъкингамския дворец, без да споменавам имена, ме пронизват с леден радиосигнал, когато се налага.
Такова поведение бе неочаквано и за самата нея. Но реши да се придържа към него, защото имаше всички изгледи да завладее вниманието му. Тя успя да наподоби почти карикатурен британски английски, говореше като Тери Томас — актьорът.
— Бъкингамския дворец?
— Започнах с новата програма в петък вечерта.
— Идвам насам веднъж месечно — обясни Чарли. — Защо изговаряш думите толкова смешно?
— Англичанка съм.
— К’во от т’ва?
— Родена съм в Шаафсбрий7, но тук дойдох след Лондон и Париж.
— Париж?
— Работих в „Лидо“.
— Без майтап? Как не съм те видял досега, искам да кажа тука. Не съм бил нито в Париж, нито в Лондон, но тук — да.
— Както вече казах, нова съм. Ти гангстер ли си?
Той я изгледа изпитателно.
— Тази дума не е вече в употреба — отговори той бавно. — Защо питаш?
— Момичетата ми довериха, че от нас се очаква понякога да забавляваме гангстери по масите.
— Кои момичета, тези ли?
— А, не, в гримьорната някой говореше.
— Така ли? Е, нека ти обясня нещо…
— Казаха, че казиното се държи от гангстери, които идват и се срещат с други гангстери тук.
Чарли се вкамени.
— Приличаме ли на гангстери, ние на масата?
— О, да, определено.
— По какво съдиш?
— Ами, по всичко.
— Така значи, по всичко. Аз съм бизнесмен от Бруклин. А те двамата са от Ню Орлиънс, също бизнесмени. Потеклото ни е италианско, затова говорим така, а като прибавим, че съм от Бруклин…
На по-плещестия и набит нюорлиънски бизнесмен сервираха салата като за началство, която май бе гарнирана със свински котлети. А от другия се разнесе басовият тембър на „тръбата му“ — продължителна, горда пръдня, мярка за остроумие. Момичетата от двете му страни се смееха пискливо.
— Съжалявам — каза Мардел на Чарли, като че ли се извиняваше вместо Натал. — Не исках да ви обидя.
— Слушай, не аз, а ти говориш шантаво. Така ли говорят в Шаафсбрий, Англия?
— Всъщност, ние сме по-близо до Семли.
— Всеки в Бруклин ще ти каже, че си говоря нормално. Ако си мисля, че си нещо малко не в ред, това дава ли ми право да питам дали не си проститутка или нещо такова?
