— О, говорим си, тате — отвърна тя загадъчно.
— Искам да знам нещо, Мей.
— Какво, тате?
— Налага ли се да се жените? Знаеш какво имам предвид.
— Налага се, но не е това, за което си мислиш. Той беше вън от себе си от радост.
— Господи, Мей, винаги съм се страхувал, че ще се омъжиш за някой от нашите. Чарли! Това е… ами… според мен това е страхотно. Но, божичко, Мей, къщата ще опустее без теб. Той я разцелува и отново взе вестника.
— Няма да повярваш какво пише тук — каза той и удари вестника.
— Какво?
— Заглавието е: ЕКСПЕРТ ПО ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ПРЕДВИЖДА КРАЯ НА МАФИЯТА. Откъде вадят тия шантави истории.
— От Едуардо предполагам.
— Чуй това… „Най-големият експерт по организираната престъпност в щата Ню Йорк съобщи вчера, че усилията за борба с мафията се увенчават с успех. В близките десет години тези усилия ще трансформират престъпната организация в нещо неузнаваемо…“ Дрън-дрън. „Силовото прилагане на законите против рекета заедно с вътрешните противоречия и междуособици ще разклатят основите на организираната престъпност както никога досега, заяви експертът.“ Какво е това?
— Това сигурно е работа на Едуардо, татко. Той печели и в двата случая. Кара хората да мислят, че сме свършени, а ние никога не сме били по-добре. Но ако случайно това се окаже истина, той ще постигне своето.
— Какво искаш да кажеш?
— Според него фамилията няма нужда от уличния бизнес — твоя ресор. Иска всичко, от горе до долу, да бъде законно.
По време на вечерята, която Мейроуз беше приготвила за баща си, докато седемнадесетгодишната й сестра флиртуваше с шестнадесетгодишния Петси Гароне на балкона в кварталното кино, два месеца след като Уили Деспиза влезе в Програмата, Мейроуз заяви ни в клин, ни в ръкав:
— Обзалагам се, Поп, че сме станали за смях на всички фамилии, заради Уили Деспиза.
— Какво?
Винсънт дъвчеше всеки залък по двадесет пъти по препоръка на доктора, защото така не ставаше прасе и се спасяваше от калориите, които качваха кръвното. Но какво можеше да направи за холестерола? От телевизията научи, че допустимото количество холестерол е с 61 точки по-ниско от неговото.
— Защото Уили ни завлече, а ние нищо не направихме.
Тя не изпускаше баща си от поглед.
— Ще се оправим. Не се безпокой. Уили няма да се измъкне.
— Татко, къде е той? Всички семейства знаят, че той ни струва деветстотин хиляди долара — парите за банката в Бостън, и сто и петдесет на година за семействата на момчетата, които прати в затвора. Това е infamita37. Трябва да му отмъстим. Освен това знаем — нашата
— Мей, откъде се пръкна такава! Ти си единствената жена в цялата фамилия, която непрекъснато иска да говори за бизнес?
— Защото съм Прици, затова татко.
— Не е правилно. Направо си е противоестествено.
— Нима Прици са загубили тяхната власт и тяхната чест или и двете? — попита тя неумолимо.
— По-леко. Не разбираш за какво говориш.
— Татко,
— Какво да направя? Да не съм Едуардо.
— Едуардо! Ти си Винсънт Прици, Босът. Ти си Човекът. Едуардо е мошеник. Той купува всичко с парите, които ти изкарваш. Как може още да не ти е казал къде да намериш Уили?
— Този Едуардо! Господи! Само фирмата му е голяма. Откога Уили е в Програмата?
— Минаха месеци, татко. От месеци търпиш позора, който Уили стовари върху семейството.
Винсънт отблъсна храната.
— Ти ми провали вечерята.
— Извинявай, татко. Приготвила съм cannoli38, както ги харесваш, и имам малко conchiglie39 за гарнитура.
— Ще разговарям с дон Корадо на срещата утре. — Той прехапа горната си устна. — Боже, не трябваше да ям conchiglie, но готвиш страшно вкусно.
На следващата сутрин Чарли влезе в офиса на Винсънт в Пералнята, за да му съобщи за годежа с дъщеря му. Затвори вратата след себе си. Винсънт го изгледа втренчено.
— Можеше да ме предупредиш, подлецо.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш какво. Взимаш ми момичето. Това искам да кажа.
Чарли си спомни как Мей мина през него като парен валяк, помисли за всички ядове, които му беше създала досега, но я разбираше — тя беше влюбена жена, която не знаеше какво прави.
— Нямаше как да не се случи, с красиво момиче като Мей. Ако не бях аз, щеше да е някой друг.
— Редно ли е да го научавам от нея? А не от теб?
Чарли седна.
Просто така се получи.
— Моята любима дъщеря. Ти идваш, грабваш я без дума да кажеш!
— Какво бих могъл да кажа? Тя трябваше да реши първо.
— Не. Така не се прави. Ти отиваш при бащата. Това е уважение. Питаш го дали той ще благослови съюза, дали ще даде съгласието си да попиташ дъщеря му.
— Само в старата родина.
— И тук! Навсякъде. Направо щеше да минеш през мене.
— Тук съм да помоля за твоята благословия, Винсънт.
— Какво да ти кажа? Как се подарява съкровище?
— Няма как. Време ти е за внуци.
