Когато получи съобщението за сватбата на Чарли, тя го скри заедно с поканата в чекмеджето на шкафа, под бикините си. Представи си каква сцена би се получила, ако приемеше поканата. Госпожица Прици щеше да се изблещи ужасено при вида й, но тя самата беше изпратила поканата, така че нищо не можеше да направи. Какво щеше да стане, ако пристигне на тържеството и мине през тълпата от гости, за да поздрави младата двойка? Жената сигурно щеше да се нахвърли върху нея. Щеше да последва грандиозна сцена, която можеше да изиграе докрай, но Чарли не заслужаваше подобно унижение. Трябваше да преглътне удара и да се признае за победена. Извади един календар и изчисли, че датата на годежа е четвъртък, 27 ноември, и е точно две седмици след деня, в който Чарли й каза, че всичко ще се оправи за две седмици. Той не беше сложен човек. Винаги вършеше това, което беше казал, че ще свърши. Опитваше се да бъде честен. Когато каза, че нещата ще се уредят след две седмици, за нея това трябваше да означава, че той потвърждава официално годежа, но не смята въпроса за решен окончателно. Всичко можеше да се случи до деня, в който той се ожени наистина.
Тя ще остави нещата такива каквито са. Във всеки случай няма да отиде и да предизвиква усложнения. Съобщението беше една формалност, потвърждаваща отношенията, съществували между госпожица Прици и Чарли много преди самата Мардел да се запознае с него. Времето между тази формалност и абсолютната истина — според Мардел — брака на Чарли с онази жена — удължаваше надеждите й, че най-накрая той може да не се ожени за нея. Мина й през ума да скочи от небостъргача на Световния търговски център или да се хвърли в клетката на полярната мечка в зоопарка, или да помоли господин Померанц да й намери работа като бяла робиня в Рио или Хонконг, но се сети за забавленията във Вашингтон по Коледа и за Фреди, усмихна се щастливо и реши просто да изпрати на Чарли и госпожица Прици сватбен подарък.
Същия следобед, на път за репетиции в залата на 46-та западна улица, където за пръв път щеше да бъде певица-стриптизьорка и трябваше да поработи над изпълнението, подготовката на което им струваше цял куп пари, както каза Померанц, някой се блъсна в нея на многолюдната улица. Тя се завъртя, за да избегне удара и видя госпожица Прици зад себе си. Мардел зяпна от изненада. Тази жена нямаше срам. Мардел се приближи до нея. Тълпата си проправяше път край тях.
— Следите ли ме? — попита тя, повече заинтригувана отколкото възмутена.
— Продължавате ли да се срещате с Чарли?
— Не тук. Не на репетициите.
— Ще ви вземе ли оттам?
— Не.
— Ще се видите ли довечера?
— Е, това е моята вечер. Вчера беше вашата.
— Не получихте ли съобщението тази сутрин?
— О, да.
— И как ще се видите с него довечера? Това е въпрос на чест, нали?
— Не мисля, че следенето на хора, с надеждата да откриете нещо, което да използувате срещу тях, е въпрос на чест, нали?
— Трябва да защитавам това, което е мое.
— Не можем да останем тук. Хайде да пием по едно кафе.
Вървяха заедно и мълчаха. Откриха една закусвалня на Осмо авеню. Седнаха на бара.
— Сигурна ли сте, че искате Чарли? — попита Мейроуз.
— Аз просто се забавлявам, госпожице Прици.
— Знаете ли какво работи Чарли?
— Имаше толкова много други неща, за които да мислим.
— Той е гангстер.
— И други ми го казаха първата нощ, когато се запознахме.
— Той е специален гангстер. Той е…
Тя искаше да й каже, че Чарли е семейният vindicatore, но не можеше да произнесе думата. Ако изтървеше пред външен човек нещо за семейния бизнес и чрез Чарли то стигнеше до баща й и дядо й, собствените й хора щяха да я накажат. Но трябваше да го направи. Чарли беше най-важната част от бъдещите й ходове. Трябваше да накара тази жена да се откаже от претенциите си върху него.
— Той е отмъстителят на нашата фамилия. Сама трябва да разберете какво означава това.
— Госпожице Прици… вие ме унижихте по телефона. Унижихте ме в болницата с онази чуждоземна гладиола. Дойдохте в апартамента ми и ме унижихте и там. Следите ме по улиците и сега искате да опозорите Чарли с лъжи, които унижават вас. Нека ви помогна. Ако можете да се омъжите за него, ваш е. Ако го направите, ще си замина. Но дотогава той е ничий… Разбирате ли ме? Това кафе ми влияе зле на храносмилането.
Към шест без петнадесет Поп влезе в офиса на Чарли в Пералнята и му предложи да го закара до вечерното училище.
— Благодаря, тате. Моят пикап е отвън.
— Ще ми бъде приятно да отидем заедно.
— Как ще се прибера у дома?
— Водопроводчика ще ти докара колата до училище.
— О’кей.
Качиха се в очукания буик на Поп и тръгнаха по Флатбуш авеню към Мидуд.
— Трябва да говорим, Чарли.
— Проблем ли има?
— По-лошо отколкото мислиш. Мей дойде при мене снощи. Като че беше леко пийнала и малко истерична. Не знам как сте го докарали чак дотам, но тя е пуснала хора по следите ти. Показа ми докладите.
— Знам, Поп, същото беше и в Маями.
