След това й хрумна, ме Чарли не заслужава да живее. Беше се опозорил, беше опозорил и нея, а чрез нея и фамилията. Реши, че най-бързият начин да очисти Чарли е да каже на баща си как го е молила, унизявайки себе си и семейството, в Ню Йорк и в Ню Орлиънс и как всеки път той е давал свещена клетва, че няма да се среща с онази жена, а зад гърба й отново е скачал в леглото й и тя сигурно до края на живота си ще се присмива над нея и над честта на Прици. Татко Прици ще уреди въпроса. Щеше да види сметката на Чарли.
Но дори докато си го мислеше, знаеше, че не може да допусне някой да го убие. Ако искаше да завземе властта във фамилия Прици, тя се нуждаеше от Чарли. Той беше ключът към всичко.
Как да го вразуми? Можеше да посипе лицето си с пепел и да се облече в черно, да отиде при дядо си и да му каже какво им е причинил Чарли, но това щеше да я унищожи в очите на дядо й и след това никога не би могла да го убеди да накара Едуардо да я вземе за сътрудничка, така че някой ден да поеме мястото му. Но каква би била ползата от това, ако го няма Чарли, за да я защитава отвън като бос на незаконния бизнес? Чарли допълваше живота й отвсякъде.
Знаеше, че болката от наранената гордост в края на краищата щеше да премине. Защо не? Единственото място, където жените не оцеляваха след изневерите на мъжете, беше в операта, но нищо чудно, защото всички бяха толкова дебели и бяха наясно, че не могат да си намерят друг, ако изпуснат тенора от въдицата.
Ако беше мъж, което не беше, щеше да уреди онази Мардел ла Тур да бъде опукана.
Идеята блесна като светкавица. Можеше да отиде при Едуардо, да се хвърли в краката му и да го накара да обърне Вашингтон с главата надолу, за да уреди депортирането на Мардел в Англия. Да видим как ще й хареса Шафтсбъри, Англия на три хиляди мили от великия й любовник, без шанс да се върне при него или той да отиде да я види, защото тя ще моли Едуардо да накара Държавния департамент да отнеме паспорта на Чарли.
Тя избухна в плач. Не можеше да моли Едуардо за нищо. Той веднага би отишъл при дядо й за нещо толкова сериозно като изневярата на Чарли. Дядо й щеше да каже на баща й, а той, проклетият варварин, веднага щеше да намери убиец за Чарли. Тогава Анджело ще се отцепи от семейството, от баща й и дядо й, всичко ще се разпадне и мечтите й за власт ще се разбият. Реши да не приема доклада на агенцията на вяра. Реши сама да го провери.
Като прецени поведението си на английска провинциалистка, Мардел си даде седмица по десетобалната система. Не мислеше, че ще успее с някой като Фреди например. Беше следвал в университета в Англия. Познаваше тамошните хора. Майка й, баща й, Хати Блекър, Едуина — всичките искаха да се омъжи за Фреди и тя възнамеряваше да го направи от самото начало, когато го срещна в Белия дом на Кенеди, пет дни преди ужаса в Далас, но първо трябваше да си свърши работата с Чарли.
Простата истина беше, че едно истински велико изпълнение трябваше да увлече цялата публика. Все пак превъплъщението беше убедително за Чарли, баща му и госпожица Прици. Те в края на краищата бяха публиката, не Фреди. Тя се чувствуваше отлично в Иейл, но тогава интересите й клоняха повече към драматургията. Всъщност животът беше истинската школа според нея. Превъплъщението на ла Тур я беше ангажирало изцяло. Ако това беше обикновено представление, както го бяха запланували, а не пълно вживяване в ролята, тя знаеше, че никога не би придала такава важност на Чарли. Нещо от чара му я беше завладяло и увлечена от изкуството си беше допуснала да стане прекалено важен за нея. Той наистина беше много, много сладък, въпреки отвратителната си откровеност. За щастие осъзна, че скоро ще й бъде трудно да се раздели с него. По средата на равносметката й се наложи да си припомни, че той в края на краищата не е Фреди. Запита се дали щеше да гледа на Чарли с такова отчаяние, ако животът й беше протекъл по различен начин.
В такъв случай никога нямаше да напусне своя Шафтсбъри, който изобщо не беше виждала. Въображаемият й баща нямаше да бъде прокажен. Кралицата на Англия нямаше да насочи радиосигнали в съзнанието й, измишльотина, която още не може да повярва, че Чарли е преглътнал. Щеше да е израснала там, да се е омъжила и досега да има деца, ако не беше водила този живот. Нямаше да напусне дома си на четиринадесет, разполагайки само с тялото си, за да го продава в баровете, принудена да се откъсне от майка си и от семейната среда.
Знаеше, че какъвто и късмет да беше извадила, ако всичко беше така както го беше изиграла, тя не би могла да получи по-подходящ и по-изискан партньор от Чарли. Той беше изиграл великолепно една роля, която изискваше от него да я обича истински. Нямаше нищо ново в това да си обичан, но все пак беше ужасно приятно. Нито добро, нито лошо. Може би успя да поразклати увереността на годеницата му в предопределеността на нещата, c’est la vie.
