— Не съм виждал завещание в нашия сейф. — Джейми се намръщи. „Дали Малкълм е направил завещание? Ако аз се женех, щях да съставя. Почакай малко, години наред бях сгоден за Морийн и така и не написах. Боже мой, как ли е тя, какво ли си е помислила, след като е получила писмото ми?“ — Никога не ми е споменавал за завещание. А на Анжелик?
— Не, първо за това я попитах. Може би е направил завещание без твое знание. Имаше ли сейф или специално място за лични документи?
— Не, всъщност не. Предполагам, че има в Хонконг, освен ако няма малък сейф в покоите си.
— Нека да идем и погледнем. — Скай тръгна да излиза.
— Почакайте малко, не смятам, че е редно.
Отговорът беше остър и официален:
— Госпожа Анжелик Струан беше законната му съпруга и е негова вдовица, следователно негов непосредствен наследник, и й се полагат всички негови земни блага, освен ако в завещанието си не се разпорежда другояче. Ако няма никакво завещание, тогава тя е неговата наследница, след като се платят всички правни такси и данъци. Нека да погледнем в сейфа му.
— Не можем да си позвол…
— Тихо и нека си остане между нас тримата като между приятели, или още днес ще издействам официално съдебно решение чрез Сър Уилям да секвестирам всичко, повтарям — всичките му документи и всички документи на Струанови в Йокохама и Хонконг за издирване на завещание,
— Нека идем и попитаме Анжелик. — Неуверен в себе си и като знаеше, че никога няма да допусне външен човек да претърсва документите на Търговската къща и архивите, Джейми последва Скай обратно в кабинета на тай-пана.
Анжелик седеше там, където я бяха оставили. Тя невъзмутимо изслуша Скай.
— Няма нужда да ни придружавате, госпожо Струан, бъдете сигурна, че ще действам от ваше име.
— Благодаря, но искам да присъствам.
Те я последваха нагоре по централната стълба. На Скай му бе за първи път и той се опитваше да скрие благоговението си пред великолепния полилей и пред скъпите петролни лампи. Джейми отвори вратата към покоите на тай-пана. Въглищата в камината грееха приятно. Леглото с балдахина бе приготвено за спане и чакаше. Бюрото бе разтребено, върху него нямаше никакви документи. В ъгъла клекналата А Ток отчаяно мърмореше и изглеждаше някак си смалена, грозна и състарена. Не им обърна никакво внимание. Анжелик потръпна, но последва двамата мъже и седна на високия стол на Малкълм с лице към тях. Наблюдаваше ги съсредоточено.
Малкият железен сейф в стената бе скрит зад едно живописно платно — още една творба на Аристотъл Куонс. Скай се усмихна леко. На него бе изобразена красива млада китайка, която носеше светлокосо, белокожо момченце с тънка плитчица на фона на хонконгския пейзаж. Скай бе чувал за картината, но никога не я бе виждал. Куонс бе доайен на художниците — хроникьори на Макао и някогашния Хонконг, — ирландец, живял там дълго, умрял преди няколко години в Макао и погребан там. Той бе и страстен пияница, комарджия, развратник, но стар приятел и голям поклонник на Дърк Струан. Според слуховете момичето било прословутата Мей-мей, китайската любовница на Дърк Струан, загинала заедно с него по време на тайфуна през 1842 година в прегръдките му, а детето бе първородният им син.
Скай погледна Анжелик, която невъзмутимо наблюдаваше как Джейми се ровеше из връзка ключове, и се чудеше дали тя знае за евразийските братовчеди на Малкълм и за чичо му, компрадора Гордън Чжан — син на Дърк от друга негова любовница, — който според клюките в Хонконг „знаеше повечето тайни и имаше повече златни таели, отколкото са косъмчетата в четината на вола“. Часовникът върху полицата над камината удари три.
— Кой друг има ключове, Джейми? — попита Скай.
— Само аз, аз и… тай-панът.
— Къде са неговите?
— Не зная, навярно все още са… на борда.
Вратата на сейфа рязко се отвори. Няколко писма, всичките с почерка на Тес Струан, с изключение на едно, написано от Малкълм и очевидно недовършено, малка велурена кесийка и портфейл. Портфейлът съдържаше помътнял дагеротип на баща му и майка му, стеснително загледани в обектива, личния печат на Малкълм, няколко сметки — разписки за дължими суми и списък на дългове и длъжници. „Небесният“ ги разлисти.
— Дали дадените на заем пари ще покрият дълговете му, Джейми?
— Нямам представа.
— Две хиляди четиристотин и двайсет гвинеи. Хубавичка сума от заеми и дългове за един младеж. Някое от имената случайно да ви е познато?
— Само едно. — Джейми го погледна.
— Мадам Ема Ришо? Петстотин гвинеи.
Анжелик се обади:
