— Тя ми е леля, тя и чичо Мишел. Те ме отгледаха, господин Скай. Наричах леля си мама, защото тя ми беше като майка. Моята умря, когато бях мъничка. Те се нуждаеха от помощ и Мал… Малкълм любезно им изпрати тези пари. Аз го помолих за това.
— Джейми, искам копие от списъка, моля ви. — Адвокатът заговори отново: — От вас се изисква да ги държите на съхранение. — Той посегна към писмата, но Джейми го изпревари.
— Смятам, че те са лични.
— Лични за кого, Джейми?
— За него.
— Ще взема съдебно решение да ги разгледам и ще получа препис от тях, ако сметна, че са от значение.
— Не се и съмнявам — процеди през зъби Джейми, като наум се ругаеше, че се е изтървал да каже за сейфа, преди да се посъветва със Сър Уилям.
Анжелик рече:
— Нека да ги видя, Джейми, моля те! Предполагам, че това са ценните книжа на съпруга ми. В момента изглеждат съвсем малко.
Гласът й бе толкова благ, толкова скръбен, нямаше и помен от просяшка нотка, че той въздъхна и си рече: „Момче, толкова си вътре, че вече няма значение. Сър Уилям ще реши дали е законно.“ После внезапно си спомни как снощи тримата стояха на пристана, безгрижни, засмени, изпълнени с вяра, а всички бъдещи буреносни облаци от Хонконг им изглеждаха толкова далечни; как изпрати двамата с катера за първата им брачна нощ, а Малкълм му каза: „Благодаря ти, добри ми приятелю, пази ни откъм тила, ще се нуждаем от това. Обещаваш ли?“
Джейми бе обещал, бе се заклел, че ще го направи и че ще пази и нея, пожела им дълъг и щастлив живот и им бе махал, останал последен на брега. „Колко прав излезе Малкълм. Горкичкият Малкълм, дали е имал някакво предчувствие?“
— Заповядай — рече Макфей любезно.
Без да погледне писмата, девойката ги сложи в скута си и отново скръсти ръце и застина неподвижна. Лек полъх раздвижи немирен кичур коса край слепоочието й. Иначе приличаше на същинска статуя.
Подрънкването на монети привлече вниманието на Джейми. Скай бе отворил малката кесийка. В нея имаше златни гвинеи от Английската народна банка и банкноти. Той ги преброи на глас. Анжелик не помръдна поглед от отвора на сейфа.
— Двеста шейсет и три гвинеи. — Скай ги сложи обратно в кожената кесия. — Те трябва веднага да преминат в ръцете на госпожа Струан — естествено тя ще ви даде разписка.
Джейми каза:
— Може би е най-добре ние… вие и аз, „Небесни“, да се срещнем със Сър Уилям. Никога по-рано не съм се замесвал в подобен род неща и се чувствам като в небрано лозе… Анжелик, разбираш ме, нали?
— Аз също съм като в небрано лозе, Джейми, като муха без глава. Зная, че Малкълм бе твой приятел и ти негов, а също и мой. Много пъти той ми го е казвал. Моля те, прави каквото смяташ за най-добро.
— Ще се срещнем с него още сега, Джейми — заяви Скай, — колкото по-скоро, толкова по-добре. Той ще реши чия собственост е това. Междувременно… — Той се приближи и й подаде малката кесийка, но Анжелик възрази:
— Вземи я, вземи всичко, и писмата също. — Анжелик му ги подаде. — Остави ми само снимката. Благодаря, господин Скай. И благодаря, скъпи Джейми, ще се видя с теб, когато се върнеш.
Двамата мъже очакваха тя да се изправи, но Анжелик не се помръдна.
— Тук ли смяташ да останеш? Не, нали? — Джейми се смути, това му се струваше толкова страховито.
— Мисля, че ще остана. Прекарах толкова много време в тази стая, че… че я чувствам близка. Вратата към моите покои е отворена, ако… ако реша да си отдъхна. Но, моля те, отведи А Ток, горкичката, оттук и й кажи да не се връща. Горкичката, нужна й е помощ. Помоли д-р Хоуг да я прегледа.
— Да затворя ли вратата?
— Вратата ли? О, няма значение, да, ако желаеш.
Те изпълниха молбата й и повериха А Ток в ръцете на Чен. Той също бе като обезумял и бе облян в сълзи. Излязоха на Хай стрийт и двамата изпитаха облекчение, че са на открито, но всеки потъна в собствените си мисли. Скай кроеше и пресяваше плаващите пясъци, които го очакваха занапред. Джейми все още не бе в състояние да крои планове, изцяло погълнат от трагедията и без да знае защо, загрижен за Търговската къща.
„Какво толкова има у нея? — питаше се той, без да забелязва нито улицата, нито повяващия вятър, нито прибоя, който въртеше чакъла по брега, нито миризмата на гниещи водорасли. — Скръбта й отива. Възможно ли е това да…
Тя вече е жена! Ето я разликата, в нея се усеща дълбочина и вътрешно равновесие, каквито нямаше преди. Тя е жена, вече не е момиче. Дали е заради нещастието, или защото вече не е девойка — това ли е загадъчната промяна, която се извършвала или се предполага, че се извършва при загубата на девствеността? Или и двете заедно, а може би Божият пръст й помага да се приспособи?“
— Господи — рече той на глас, без да иска, — какво ще стане, ако роди дете?
— Моля се заради нея самата да има — отвърна дребничкият мъж.
Щом мъжете излязоха, Анжелик затвори очи и пое дълбоко дъх. Скоро се успокои, стана, залости вратата и отвори своята стая. Леглото й бе оправено, във ваза върху тоалетката й имаше свежи цветя. Върна се в покоите на Малкълм, залости своята врата и пак седна на стола му.
