Дребният мъж погълна половината чаша, задави се и оголи венците си: зъбите му липсваха, с изключение на два изкривени и пожълтели.
— Грога по го бива от сакето, за Бога, но няма значение, момичетата заместват липсата на грог. — Той се оригна и се ухили. — Стига само да си къпан. Господи, толкоз са придирчиви на тема вода и къпане, повече от нашата Йошивара, ама щом човек се изкъпе, те си клатят задниците до второ пришествие! — Той прихна на собствената си шега, после каза грубо: — Открихме най-доброкачествените въглища за параходи, с тонове, мой човек, ще стигнат за целия ни шибан флот. На половината от хонконгската цена за тон.
— Къде? Къде се доставят? — светна лицето на Джейми. Въглищата бяха изключително ценни и не достигаха, особено за флота, а един местен доставчик щеше да е същинска благодат, както и постоянен извор на печалба. Дори на хонконгска двойка цена той би могъл да продава всичко, което добива, камо ли пък на половин цена. — Къде се доставят?
— Тук, в Йокопоко, за Бога, но ти трябва да внасяш в банката шест пенса на тон за Джони Корнуелеца. — Той гаврътна рома. — Ще плащаш в злато или в сребърни мексове и на тоя негодник. — Той подаде на Джейми парче хартия. Върху лошия отпечатък се четеше: село Йокохама, шоя Риоши, търговец от Гиокояма. — На тоя негодник всичко му е ясно, знае си работата. Познаваш ли тая гадина?
— Да, той е водач на селото.
— Добре. Моето началство ми рече, че ти сигурно го познаваш.
— Кой е господарят ти?
Корнуелецът се ухили.
— Божа работа. Що са ти имена? Само си губим времето. Правим ли сделката или не?
След миг Джейми рече:
— Къде се намира пластът?
— Мойта жила си е моя, не е твоя. — Дребният мъж се изсмя злобно. — Наблизо, но във вражи земи. Виж к’во, аз първи открих пласта, имаме цяла планина от въглища наблизо и хиляда жълтокожи негодници, дето копат и мъкнат, ще стигнат за двайсет флота за двайсет години, за Бога.
— Защо с мен? Защо искаш да сключиш сделка тъкмо с мен?
— Щото Норбърт пукна и сега ти си важната клечка след смъртта на тай-пана. В Йокопоко е дяволски опасно, а? — Корнуелецът му протегна чашата си. — Още малко грог, ако може, всемогъщи господарю на Струанови.
Джейми му наля и седна. Корнуелецът забеляза, че той му наля до половината, и изръмжа:
— Какво е това?
— Ще платим една пета от цената в Хонконг, по-малки мита. Доставката тук, първата — след трийсет дни. Никакви странични сделки.
Нисичкият мъж зашари с очи из стаята като плъх.
— К’вито щеш мита плащай, мой човек. Мойта част си остава. Виж к’во ще ти кажа: вдругиден прати една баржа за въглища край Йедо, дето аз ти река. Вдругиден. Там я пълним, ти ми плащаш една пета и я връщаме тук, в Йоко, пак ти плащаш на оня чешит останалото, дето е в договора. Шест пенса за тон в банката на мойто име — Джони Корнуелеца. Чиста работа, а? Прибираш си въглищата, преди да си платил, и то на половин хонконгска цена.
— Една пета от хонконгската цена, и толкоз.
Лицето на дребосъка се сгърчи от гняв:
— На половин хонконгска цена си вадиш страшна печалба, дявол те взел, щото въглищата са тука, а не в шибания ти Хонконг. Спестяваш си превоза, осигуровките и един Бог знае к’во още. Ний не сме нищо и никакви диваци, туй наш’то е почтена търговия!
Джейми се разсмя:
— Виж какво ще ти кажа: за първата баржа ще платя една трета от хонконгската цена. А ако качеството им наистина е каквото казваш и ми гарантираш да доставяш по една баржа всяка седмица, до края на годината ще ти вдигна до половината хонконгска цена минус петнайсет процента. И още три пенса на тон в добавка за теб. Ами какво ще правим с твоя съдружник, как му беше името — Чарли Йънг?
— Шест пенса или нищо. — Погледът на дребосъка отново зашари из стаята и после се прикова върху лицето на Джейми. — Той пукна като твоя тай-пан, ама нема неговия късмет.
— Мери си приказките, като говориш за нашия тай-пан.
— Я не си придавай важност, мой човек. Хич не ти говоря с неуважение. Сички щем да посрещнем Оная с косата с мацка върху оная работа. — Допи питието си и стана. — След два дни, точно по пладне. Гледай да си тук. — Извади от джоба си малка, ръчно нарисувана карта. На няколко мили северно от Канагава по крайбрежието бе начертан един Х — точно на юг от Йедо. — Ти докарай „коритата“, пък от нас бачкането.
— След два дни не мога, тогава е неделя. Нека бъде в понеделник.
— Ми да, денят Господен си е за почивка. След три дни.
Джейми проучваше картата. Неохранявана баржа с въглища заедно с обслужващите я корабчета и екипажа е съблазнителна и лесна плячка.
— Тъй като баржата ще е на военноморския флот, а въглищата са за флота, надявам се да изпратят и фрегата.
— Се ми е тая, ако щат, нека пратят цялата шибана флота. — Корнуелецът си придаваше важност. — Намерил съм ти екстра богато находище и съм честен, по дяволите, напълно честен.
— Радвам се да го чуя.
— Шест пенса на тон или нищо!
— Четири пенса.
Корнуелецът плю:
— Шест пенса, за Бога, разбирам от въглища и от шибаната ти флота и знам аз колко ще спечелиш. Я да взема да се спазаря направо с тях.
