— Както искаш, Джейми. Ще препоръчам на Уилям да затворим веднага Канагава, ето защо се върнах.
— Всемогъщи Боже, защо?
Палидар му разказа за патрулите и многобройните самураи край Легацията.
— Не се бой. Ще ги направим на пух и прах. Ще имаш ли нещо против, ако катерът ме върне, ще ми спести време.
— Защо не идеш с него до „Буйният облак“ и после направо да се върнеш. Ще пренощуваш ли в Канагава?
— Не, достатъчно неща видях, само ще отведа хората си — каза Палидар за тяхно облекчение. — Чиновниците и охраната могат да се изтеглят през следващите няколко дни. До скоро. — Кашляйки, той излезе.
Преди да се е отдалечил достатъчно, Хоуг заяви:
— Мина без грешка, Джейми.
— Не тук, за Бога. — Въпреки студа и влагата Джейми се бе изпотил. Той поведе Хоуг обратно към Хай стрийт на завет до една постройка, та да не ги чуят чужди уши. — Какво стана?
— Стана като по поръчка. Сутринта, щом катерът пристигна, отидохме в моргата…
— Кон ние?
— Сетри, сержант Тауъри, боцманът и двама от екипажа. Обвихме и завързахме флага на ковчега и те го пренесоха на катера. Другият ковчег ни чака тази вечер или по друго време — чака уж за кремиране. — Хоуг през дъжда се взря в морето. — Няма да е тая вечер, нали?
— Не. Но ще се изясни до утре сутринта, струва ми се.
— Добре. — Хоуг потри ледените си ръце. — Всичко мина като насън. Изникна един малък проблем — туземецът е слаб, само кожа и кости, така че напълних ковчега с пръст, за да изравня теглото им.
— Всемогъщи Боже, разбира се! Бях забравил за това. Умно.
— Направих го снощи, нямах неприятности — никой нищо не рече, докато качвахме ковчега на катера.
— Боже мой, всичко е толкова опасно — рече разтревожено Джейми. — Как ще измъкнем другия ковчег от Легацията при толкова войници и чиновници там?
— Вече се погрижих за това — изкиска се Хоуг. — Казах на японските си помощници да го преместят в навеса на нашия вълнолом в Канагава. Близо е до крематориума. Няма да събудят никакви подозрения. Джордж ми каза, че оставял телата и ковчезите там, когато моргата е препълнена. Обикновено нещо.
— Великолепно! Далеч ли е от вълнолома?
— На около петдесетина ярда. Тримата ще го пренесем лесно, пък и с нас ще е боцманът, нали?
— Да. Дяволски добре си се справил. Дяволски добре. — Джейми се загледа в дъжда. — Жалко, че не можем да свършим довечера.
— Няма значение. И утре е добре. — Хоуг почувства задоволство и бе поласкан от похвалата на Джейми. Нямаше нужда да му казва, че са го разкрили, нито за Палидар. Сутринта бяха закусили заедно и когато Хоуг рече: „Сетри, за снощи…“, Палидар го бе прекъснал: „Забрави, просто забрави за това, докторе, така ще е най-добре за теб.“
„Най-добре е“ — помисли си той, сияещ, забравил завинаги какво се е случило.
— Ще вземем ли Анжелик? Как е тя?
След час те се събраха до катера. Дъждът се бе усилил, а вятърът бе станал бурен. Вълните прехвърляха кея. Катерът, добре закотвен, се люлееше от вълните, въжетата скърцаха. Анжелик бе облечена в черно, с черен дъждобран над боядисаната й в черно рокля, с черна шапка с плътен черен воал и с чадър. Чадърът бе небесносин — сепващ контраст.
Край нея стояха Джейми, Скай, Дмитрий, Тайърър, Сър Уилям и други посланици, капитан Стронгбоу, Горнт, Марлоу, Палидар, Варгас, Андре, Сьоратар, преподобният Туийт и много други, всичките сгушени заради дъжда. Отзад стоеше мрачен отец Лео с ръце, мушнати в ръкавите, и надничаше изпод своята качулка. Джейми бе поканил Туийт да прочете благословията: „Ще бъде необичайно, Анжелик, ако не го направим. Ще се погрижа да няма истинско опело или речи, не е редно, само благословия.“
Студеното време ускори нещата. За първи път Туийт бе неочаквано словоохотлив. Когато той свърши, всички смутено погледнаха Анжелик. Над главите им крещяха чайки, вятърът ги подемаше и те радостно се носеха с въздушните течения.
— Госпожо, отново приемете най-искрените ми съболезнования — рече Сър Уилям.
— Благодаря. — Анжелик стоеше с вдигната глава, дъждът се стичаше от чадъра й. — Протестирам, че не ми разрешихте да погреба съпруга си според неговата и моята воля.
— Имам предвид вашия протест, госпожо — Сър Уилям повдигна шапката си.
Останалите също се изредиха да изкажат съболезнованията си и да повдигнат шапки, а военните отдаваха чест. Стронгбоу отдаде чест и се качи на катера, Палидар го последва, Марлоу се изправи пред нея, все още разстроен.
— Ужасно съжалявам — рече той, отдаде чест и отмина.
Отец Лео бе последен. Навъсено я прекръсти, произнесе латинските слова, а лицето му почти не се виждаше.
— Но той не е католик, отче — рече любезно Анжелик.
— Мисля, че в сърцето си той беше един от нас, сеньора. — Скръбта подсилваше произношението на отец Лео: бе прекарал нощта в молитви, питайки Бог как да постъпи, дали да присъства или не. — Той навярно е получил просветление, ти сигурно
Все така нещастен, той полека се отдалечи. На вълнолома с нея останаха само Джейми, Хоуг и Скай.
— А сега, Джейми? — попита Анжелик, обзета от силна меланхолия.
— Ще почакаме малко — отвърна той.
