— Опитай — рискува Джейми. — Виж какво ще ти кажа: четири пенса за първите десет баржи, шест пенса — за останалите.
Дребосъкът го изгледа кръвнишки:
— Сега скивам що сте станали проклета Търговска къща. — Протегна грубата си мазолеста ръка. — Да ти чуя честната дума на джентълмен от Струанови. — Ръкуваха се. Корнуелецът добави: — А, да бе, да имаш живак?
Джейми наостри уши. Живакът бе необходим при добива на злато.
— Да. Колко ти трябва?
— Малко за начало. Да не го забравиш.
— Добре. Ще отседнеш ли в Йокохама?
— Не, да й таковам… Пияният град не е за мен. — Корнуелецът се усмихна подигравателно. — Връщам се веднага, пък ти да пазиш всичко в тайна, търговска тайна. Че да няма после кръвнини. Не искам разни негодници да присвояват участъка ми. — Той понечи да тръгне.
— Чакай! Къде отиваш? Как да се свържа с теб?
— Отивам си в участъка, мой човек. — Корнуелецът отново оголи венци в нечестива усмивка: — Моите самураи и паланкинът ми чакат вън пред Северната порта, щото се промъкнах тайно. Като си дойда следващия път, ще си дойда като баровец. Никакви шибани Пияни градове вече. И няма що да се свързваш с мен, върви при оня чешит. Туй е почтена търговия и да си имаш едно наум. Сложи живак в баржата. — Корнуелецът излезе.
Още дълго време Джейми се взираше в стените, пресявайки казаното. Осигурена доставка от въглища щеше да е чудесна, но щеше да изчезне, когато флотът срине Йедо. „А и защо живак? Нима нехранимайкото наистина е налетял на златоносна жила? И кой е истинският му господар? Като и така, и така се сетих — кой ли е моят?
До края на месеца — Тес. Доколко трябва да съм й предан? Напълно. До края на месеца.“
Дъждът барабанеше по прозореца. Джейми се изправи и огледа критично залива. Морето беше станало още по-тъмносиво, облаците го захлупваха. Без съмнение бурята щеше да е неблагоприятна за катера, но не и за кораба. А, ето го!
Катерът им, на неколкостотин ярда от техния кей, внимателно си проправяше път срещу вълните, водата го заливаше, но не опасно, флагът на Струанови беше спуснат до половината на мачтата — както и флагът над тяхната сграда, откак умря тай-панът. Бинокълът му лежеше на перваза на прозореца. Сега ясно виждаше Хоуг и Палидар в каютата, обвития със знаме ковчег, привързан здраво към една от пейките, както той бе наредил. Тръпка го прониза, като съзря преплетените лъв и дракон около ковчега на Малкълм — гледка, която никога не бе очаквал да види. После се досети, че това не е ковчегът на приятеля му, а на някакъв непознат туземец, поне така се надяваше.
— Варгас!
— Да, сеньор.
— Вземи тази купчина писма, направи копия и ги запечатай — аз ще се оправя с останалите следобед. Ще се върна по-късно.
— Капитан Бъди не беше в клуба, но там го очакват, сеньор. Оставих му бележка.
— Благодаря. — Без да бърза, Джейми си облече палтото, сложи си шапката и излезе, приведен под дъжда и вятъра. Беше, кажи-речи, единственият на Хай стрийт. Корнуелеца не се виждаше никъде край Северната порта. Няколко самураи от охраната се бяха сгушили на завет до Митницата. Неколцина търговци подтичваха към клуба за късния си обяд. Някои му махнаха. Един от тях спря и се изпика в канавката. На юг Пияният град изглеждаше още по-мизерен заради облаците. „Тук не е за жени“ — помисли си той.
— Хей, Джейми! — извика Хоуг от катера.
— Здравей, докторе, здравей, Сетри. — Покатериха се върху грубите, насмолени дъски; те потънаха под тежестта им, като поскърцваха от връхлитащите вълни. Един поглед към Хоуг беше достатъчен, за да се разбере, че подмяната е минала успешно, макар че тантурестият мъж се преструваше на равнодушен. „Значи го направихме“ — помисли си Джейми. Палидар получи пристъп на кашлица. — Сетри, по-добре вземи нещо, преди да ти се влоши настинката.
— Вече пих — каза кисело Палидар. — Този така наречен лекар ми даде една отрова, която сигурно ще ме убие. Докторе — рече той и отново се закашля, — ако ме отровиш, дяволите ще те вземат.
Хоуг се засмя.
— Двойна доза пунш, и до утре ще си съвършено здрав. Джейми, всичко наред ли е?
— Да.
— Прехвърлям отговорността за ковчега върху теб, Джейми. Веднага ли ще го качите на „Облака“? — попита Палидар.
— След около половин час. Анжелик искаше да… да се сбогува. Преподобният Туийт ще добави няколко думи.
— Значи тя твърдо е решила да не тръгва с клипера?
— Не зная, Сетри, не съм сигурен. Последно чух, че ще пътува с пощенския кораб, но знаеш ги жените какви са.
— Не я обвинявай. И мене ме побиват тръпки при мисълта пак да се кача на него. — Палидар се изсекна и се загърна още по-плътно в шинела си. — Ако искаш, ще накарам Сър Уилям да изпрати ковчега с пощенския кораб — така ще пристигнат заедно.
— Не. — Хоуг изпревари Джейми, после се съвзе. — Не, Сетри, друже, не го препоръчвам от медицинска гледна точка. Най-добре да оставим нещата, както са: ковчегът ще пътува с „Буйният облак“. Сега Анжелик е добре, но внезапен шок може отново да я върне към кошмара. По-добре тя да пътува с пощенския кораб, а ковчегът с клипера.
