— Неприятност, сър. — Разтреперан, боцманът отпи голяма глътка ром от манерката си, подаде я на Джейми, който стори същото. Хоуг поклати отрицателно глава. И Анжелик отказа. Огнярят пи последен. Погнусен, Тинкър го видя, че излочи почти всичко и се оригна.
— Шъ мъ извините.
На Джейми му се свиваше сърцето.
— Тоя нехранимайко изскочи като изневиделица, сякаш ни е очаквал. Видяхте ли кога се приближи? — Всички поклатиха отрицателно глави. — Най-добре да вървим.
Докато те привързваха ковчега, боцманът изведе катера в открито море. Той се плъзгаше с лекота по вълните, леки струи достигаха борда, колкото да пречат на хората на палубата. Долу в каютата бе шумно, но уютно, въздухът бе чист и добре проветрен, а миризмата на пушек от машинното не достигаше дотам. В далечината на изток, където започваха дълбоките води, небето изглеждаше злокобно. Никаква суша оттук до Америка.
— Да побързаме, сър — тихо каза Тинкър на Джейми в кабината на щурвала. — Разполагаме само с един-два часа, преди да се стъмни.
— Предчувствие ли имаш, боцман?
— Най-добре да побързаме, сър.
Джейми отново погледна на изток. Небето му се стори още по-смрачено.
— Прав си. Дръж курса. — Макфей понечи да си тръгне.
— Сър, тоя сержант ще си развърже езика, нали?
— Да.
— А ние ще извършим погребение, нали?
— Да.
— Какво толкова се церемоните с тоя — Тинкър посочи ковчега с мазолестия си пръст, — че си вземате такава беля на главата?
— Погребваме тай-пана Малкълм Струан.
Възрастният човек се разсмя:
— Но той е на „Буйният облак“, и двамата го знаем.
— Да, и двамата го знаем. Това е… ами, символично, мнимо погребение, наужким, за да се съгласим с волята му и с волята на неговата вдовица да бъде погребан в морето. Тя смята, че в Хонконг няма да уважат желанието му. — Джейми съзнаваше какъв риск поема, но нямаше друг изход. В известен смисъл такава бе и истината.
— Наужким ли, сър?
— Да. Това е то. Няма нищо скрито-покрито и няма защо да се боиш.
Тинкър кимна, но не бе убеден и си помисли: „Вътре има тяло, сигурен съм, щом тежи толкова. Все едно, нищо не си чул. Не задавай на важните клечки въпроси, щом отговорите не ти харесват. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Да се надяваме, че времето ще е благосклонно, че като гледам какво се задава…“
— Благодаря, сър.
Джейми хвърли поглед към залива, останал далеч зад тях.
— Просто ще се отдалечим от сушата, боцман. Отправи последен поглед към показателите на компаса и се върна в каютата.
— Още малко остава.
Анжелик се приведе към него:
— Какво ще направи този войник?
— Ще докладва за нас, длъжен е. Няма значение.
— Не могат нищо да ни сторят, нали, господин Скай?
— Няма начин да предскажа какво ще направи или няма да направи Сър Уилям. — Стомахът на Скай болезнено реагираше на вълнението.
Джейми бръкна в един от сандъците и извади огромен британски флаг, който бе скрил там, а също и Струанови с лъва и дракона. С помощта на Хоуг ги привърза към ковчега. Катерът рязко се издигаше и спускаше и им се наложи да се държат здраво. Анжелик седеше до отворената врата. Отвън нахлуваше влажен и студен морски въздух. Усети, че очите й се пълнят със сълзи, спусна тъмното си було и се престори, че гледа назад към сушата.
— Още малко остава — повтори Джейми.
Крайбрежието вече приличаше на тънка нишка на хоризонта, но все още бе светло. Морето ставаше все по-бурно, вятърът се усилваше, по вълните се издигаха бели гребени, но засега всичко бе в рамките на нормалното. Не валеше. Джейми се провикна:
— Боцман, бавно напред, за да започнем.
— На празен ход сме, сър!
Моторът замлъкна и настаналата тишина умиротвори душите им, изпитаха огромно облекчение след стържещия звук и схванаха колко далеч от брега се намират. На Хоуг и на Скай все по-силно им се повдигаше. Остана само воят на вятъра, плискането на вълните и успокояващото цъкане на мотора, което по-скоро се усещаше през палубата, отколкото се чуваше. Вятърът се бе усилил, нахлуваше откъм океана, от изток — по-силен отпреди. Джейми пое дълбоко дъх.
— Да започваме.
— Да. Какво ще правим? — запита Анжелик.
— Да излезем на палубата, ето тук на кърмата, но се дръжте здраво. Боцман, ти и огнярят застанете зад нас.
— По-добре да остана на руля, ако разрешите, сър — ревна Тинкър през рупора. — Пърси, на кърмата.
Бе захладняло. Строиха се, както можаха, като се държаха здраво. Джейми се изправи с лице към тях.
— Свалете си шапките — заповяда той.
Скай, Хоуг, огнярят и боцманът Тинкър се подчиниха. Джейми отвори Военноморския устав на отбелязаното приложение.
Четеше и импровизираше:
— Събрали сме се тук пред лицето на Бога, за да предадем тленните останки на нашия приятел Малкълм Струан, съпруг на Анжелик Струан, тай-пан на Търговската къща, на морските дълбини, като с това зачитаме неговата и нейната воля да бъде погребан в морето, изпълнявайки приятелския си дълг…
