— Ако това корито издържи, никога повече няма да му се прииска да плава пак — рече Тинкър, като едва удържаше руля под натиска на вълните.
Катерът обърна и пое правилния курс. Носът му се заби в следващата вълна, той се наклони страховито, издигна се на гребена й и се тръшна в браздата между двете вълни. Всички на борда потръпнаха. Това се повтори отново: надолу, надолу, надолу, а после нагоре, нагоре, нагоре, все по-високо, последва грохот и разпенената вода се разби в прозорците и заля палубата. Анжелик издаде тих стон. Джейми я прегърна с една ръка, с другата се бе вкопчил здраво, за да пази равновесие. Дъждът плющеше по прозорците и вратата. В единия ъгъл Скай лежеше и повръщаше. Хоуг се бе проснал и изглеждаше също толкова безпомощен.
Горе в кабината на щурвала боцманът се люлееше наляво-надясно и с лекота устояваше на клатушкането. Напълно владееше управлението на катера. Дъждът и струите обливаха прозорците, но видимостта му бе добра. Не оставяше вълните да обърнат корабчето с кърмата напред, движеше се странично, с което омекотяваше подхвърлянето. За пътниците навярно бе ужасно, но „пък са на сигурно място, нали?“. Лицето му грейна в усмивка, възхищаваше се сам на себе си, бе надвил прекалено много бури и щеше да има достатъчно време да се уплаши чак когато гаврътне три-четири чаши горещ пунш на брега пред огъня в камината след един-два часа. Отново щастливо затананика безгрижната си морска песничка.
В същия миг сърцето му замря.
Всемогъщи Боже! — ужаси се Тинкър. Ковчегът плаваше успоредно на десния борд, все още на повърхността, гмурваше се и се издигаше заедно с тях, а двата флага все още си стояха на мястото. Джейми също го забеляза от каютата и разбра, че ако някоя голяма вълна промени посоката си, ковчегът лесно ще се качи отново на борда или, което бе още по-лошо, ще послужи като таран за крехката надстройка. А най-лошото бе, че можеше да пробие дупка в незащитения корпус.
Колкото повече Тинкър се опитваше да го избегне, толкова повече се приближаваше ковчегът. Веднъж се блъсна в тях, извъртя се, но продължи да се движи успоредно. Джейми се изруга, задето не е проявил предпазливост и не му е прикачил верига от котва. Въздухът или дървото го удържаха над водата.
На Джейми му бе трудно да го наблюдава и да придържа Анжелик. Но се радваше, че тя дълбоко бе заровила лице в балтона му. Отново проточи шия и го съзря около кърмовата част, проснат в цялата му дължина във водата. Заприлича му на някаква вампирска дявол шина, породена от болно съзнание. Вятърът или някакво течение го извъртя успоредно на вълните, той се замята, но отново се върна в предишното си положение и издържа така три-четири вълни, а петата го преобърна и за радост на Джейми той потъна. Макфей най-сетне си пое дъх, сметнал, че това е завинаги. Но го видя как изплува на повърхността, една нова, силна вълна го обгърна, повдигна го и го запрати право към тях. Джейми неволно приведе глава. Не се качи на борда, само се блъсна отстрани в корпуса с такъв трясък, че човек би помислил, че са налетели на риф.
Хоуг за секунда се надигна. Главата му се въртеше по-силно и от корабчето, така че не видя нищо, и отново със стенание се просна в собствената си бълвоч. Анжелик също вдигна поглед, но Джейми я притисна към себе си и я погали по косата, за да я успокои.
— Просто някакви останки от потънал кораб, нищо особено…
Той не откъсваше очи от ковчега, който плуваше на няколко ярда успоредно с тях, подобен на торпедо. И двете знамена си оставаха непокътнати. Макфей потръпна, тъй като се зададе разпенена вълна; тя го обгърна, а щом отмина, ковчегът бе изчезнал.
Останал без дъх, Джейми чакаше и не откъсваше поглед от морето. Нищо. Почака още малко. Пак нищо. Шквалът поотслабна и вече не виеше край каютата. Вълните все още бяха високи и силни, но Тинкър превъзходно си вършеше работата и с цялата опитност на стар морски вълк се справяше с положението. От време на време валът на витлото излизаше над водата и издаваше пронизителен звук.
— Хайде — прошепна Джейми, — дръж се!
Изведнъж събра очи. Ковчегът плуваше на около петдесетина ярда около кърмовата част, устремен направо към тях. Следваше ги неотлъчно, повдигаше се и се спускаше като привързан към катера с невидимо въже. Опасно и смъртоносно. Джейми преброи шест вълни. Нямаше промяна.
Седмата бе по-голяма от предишните. Тя пое ковчега, превърна го в снаряд и го запрати върху корабчето. Макфей затаи дъх.
Тинкър навярно също го бе забелязал, защото в последния момент катерът изви рязко, щирбордът леко се наклони, вълната заля планшира. Опасният като снаряд ковчег се издигна заедно с нея над носа и се заплете във въжетата на бушприта. Увисна така, наполовина надвесен над водата.
Боцманът с всичка сила удържаше руля срещу вятъра, но вълните и вихърът се бяха вкопчили в ковчега и разклащаха цялото корабче. Тинкър осъзна, че след минути ще бъдат потопени. Не можеше да стори нищо. Корабният предавател издаде пронизителен звук. Боцманът с усилие се присегна да отговори:
— Да, Пърси…
