Но огнярят го заля с порой от псувни и „какво, по дяволите, бил правел там горе“, така че той го запрати на мястото му и удвои усилията си да се справи с руля, тъй като косът бе изправен пред неизбежна заплаха от разрушение.
Видя, че вратата на каютата се отвори, Джейми си пробиваше път по палубата. Здраво се вкопчваше във всичко срещнато и пипнешком си проправяше път напред. Боцманът тутакси подаде глава от най-близкия прозорец, посочи и ревна:
— Вземи брадвата, вземи брадвата…
Джейми го чу като насън и я видя закачена на покрива на каютата. Палубата се издигаше и се разтърсваше, душата на корабчето съзнаваше, че това е предсмъртният й гърч. Единият му крак се пързулна, но Джейми се блъсна в планшира; видя, че с една ръка държи брадвата и че засега е жив и здрав. Вода заля носа и той се озова под струите. Отново издържа, но след като тя отмина, усети, че му се гади. Не се сдържа и повърна. Лежеше в отворите за оттичане на водата, премръзнал и изплашен, бе вкопчил пръсти в пролуките. Заля го още една вълна. Когато отново си пое дъх, се изкашля и изплю солената вода от устата и ноздрите си. Потресението го подтикна към действие.
Пред него краят на ковчега се бе заплел здраво в кълбото от корабни въжета и изкривени подпори. Мяташе се насам-натам от прииждащите вълни. Джейми хвърли поглед към боцмана, примижа заради вятъра и дъжда и видя, че Тинкър му прави знак да сече:
— … внимавай, за Бога!
„С никаква брадва няма да го срежа“ — помисли си безпомощно той. Вкопчи се в някаква подпора, тъй като една вълна се прехвърли през борда отгоре му, запрати го към ковчега, после отново го засмука обратно към планшира, полузадушен и почти удавен. Щом водата се отдръпна, Джейми с изумление установи, че все още се намира на борда. „Не губи време! Следващата или по-следващата ще те отнесе и удави.“
Ето защо отиде при ковчега. Изпитваше ненавист към този сандък, не можеше да си прости, че е допуснал да го въвлекат в подобна глупост, че излага на риск живота на Анжелик и на останалите за едното нищо, но най-вече ненавиждаше сам себе си заради собствения си страх. Нова вълна го връхлетя, но той издържа и с две ръце започна да сече с всичка сила. Следващата го тласна към ковчега, той се подхлъзна и сграби покрива на каютата. Задъхан, започна да сече отново, този път самия ковчег.
Острието съсече едно от корабните въжета, но телените, оплетени в кълбо, останаха непокътнати. Капакът или дъното — вече му бе все едно кое — се разцепи. Но ковчегът все още висеше там. Дори всичките му сили не стигаха, за да го помръднат. Буташе го, риташе го и го ругаеше. По-голямата му част висеше зад борда във водата и ги влечеше към дъното.
Удряше, удряше и удряше с острието на брадвата като с ковашки чук, та дано го направи на парчета, беснееше и го ругаеше. Дървото се разцепи, но устоя. С един небивал удар Джейми разби стените на ковчега, но се подхлъзна и се просна на палубата. Брадвата се изплъзна от ръцете му и падна зад борда. Нов порой го джасна към ковчега и отново го отдръпна. Разпенената вода се изтече и Макфей с усилие отвори очи. Никаква промяна. Още си беше на мястото. Джейми пипнешком запълзя към него, но силите му се бяха стопили и едва му стигаха да се държи здраво.
В този миг видя как едно протрито корабно въже се скъса. Цялото оплетено кълбо изскърца, размърда се и се поразплете. Още малко и ковчегът се свлече надолу. При удара с водата се разцепи на трески. За момент се задържа на повърхността, а после потъна сред пяна и мехури. На повърхността изплува къс от знамето на Струанови. Следващата островърха вълна връхлетя борда, събори Джейми, блъсна го в бушприта и отново го изтегли на палубата.
Джейми се бе озовал запъхтян на кърмата, изненадан, че все още е жив. Със сетни сили се довлече до вратата и се строполи в каютата.
Скай все още повръщаше в своя ъгъл почти в безсъзнание. Хоуг лежеше по корем, изпаднал в несвяст. Анжелик се бе свила на пейката, където я бе оставил, и тихичко стенеше и хлипаше със стиснати очи. Разтреперан, Макфей се тръшна до нея. Дишаше тежко и съзнаваше единствено, че все още е жив и те все още са в безопасност.
След малко погледът му се проясни. Съзря земя на около миля пред тях и забеляза, че и дъждът, и морето са поутихнали. Вече само от време на време някоя вълна заливаше палубата. В един сандък под пейката намери одеяла и загърна себе си и Анжелик.
— Много ми е студено, Джейми, къде беше? — изхлипа тя като уплашено дете. — Толкова ми е студено, толкова ми е самотно и се чувствам ужасно, но се радвам, че го направихме, толкова се радвам, Джейми, така ми е студено…
Щом се озоваха край пристана на Струанови, на небето се появиха няколко мъгляви звезди. Все още бе рано, едва се свечеряваше. Небето се бе изчистило и обещаваше хубаво време за утре. Търговските кораби и флотът спокойно стояха на котва със запалени по мачтите светлини. Само около пощенския кораб кипеше усилен труд под светлината на множество петролни лампи, подобни на ято светулки.
