— Можем да поговорим, докато вървим.
Сбогуваха се с Тинкър и огняря, после поеха, хванати за ръка.
— Анжелик… преди да кажеш каквото и да било, искам да споделя с теб, че се радвам, задето го направихме.
— О, и аз, скъпи Джейми, толкова си мил. Наистина се радвам и съм толкова щастлива, че всичко мина добре и никой не пострада. — Усмихна се изнурено. — Само ги хвана морската болест.
— Нищо страшно. Та какво за утре?
— Реших да не заминавам с пощенския кораб. Не, моля те, не казвай нищо — вече съм решила. Тук съм на сигурно място и ще остана, докато Тес не се свърже официално с мен. Така е, Джейми, тук съм в по-голяма безопасност, уверена съм, а Хоуг и Джордж ще потвърдят, че от медицинска гледна точка това е по-разумно. Струва ми се, че и ти трябва да останеш.
— Мой дълг е аз да съобщя на госпожа Струан… на госпожа Тес Струан.
— Наричай ме Анжелик, нали винаги си ми викал така, пък и аз… е, бях госпожа Струан само за малко. — Тя въздъхна и продължи да върви към вкъщи. — По-добре да остана. Тя все ще разкрие намеренията си и нека е с писмо дотук. Погребахме Малкълм и вече не искам нищо. Налага ли се да заминеш?
— При този вятър — разсъждаваше Джейми на глас. — „Буйният облак“ ще изминава петнайсет-седемнайсет възела на ден и ще стигне в Хонконг за пет дни. Ще му порасне работата, след като кара такива важни новини и такъв високопоставен товар. Пощенският кораб, ако има късмет, ще изминава средно около осем възела, така че както обикновено ще пристигне там след около десетина дни. Дотогава ще съм изтървал погребението, а Тес ще е научила всичко поне от десетина гледни точки. Моят доклад вече е предаден на „Буйният облак“, също и този на Сър Уилям, а и несъмнено ще има още петдесетина. Тес ме уволнява в края на месеца, а новият пристига след няколко дни и тя ми нареди да го запозная с нещата тук. — Имаше и други причини, които не искаше да сподели: щеше да обикаля за работа различните фактории, както понякога наричаха големите търговски компании. Единствено при „Брок и синове“ щеше да намери истински подходяща работа, отговаряща на опита му, и то не даром. Освен това се налагаше да реши какво ще прави с Морийн, да не говорим за Неми. Макфей тъжно се усмихна на Анжелик: — Като съберем всичко това накуп, не виждам причина да замина.
Анжелик силно притисна ръката му, забравила за минувачите:
— Радвам се. Няма да се чувствам самотна, ако си тук.
— Джейми! — извика откъм Британската легация Филип Тайърър, като бързешката си навличаше палтото и си слагаше шапката. Дотича до тях. — Добър вечер — поздрави ги той притеснено и забързано: — Приемете поздравите на Сър Уилям. Ще бъдете ли така любезни вие двамата и… останалите… останалите пасажери, както и екипажът на катера да го посетите утре сутринта преди църква, преди двамата да се качите на пощенския кораб? Той последно отплава в два часа.
— Какво има? — запита Джейми.
— Мисля, че той… по дяволите, ох, извини ме, Анжелик, очевидно желае да ви разпита какво, за Бога, сте направили.
— Направили ли?
Младежът въздъхна.
— Прощавай, приятелю, хрумването не е мое. Тебе те викат при началството, а аз само ти предавам съобщението. Не си го изкарвай на мен — аз просто върша черната работа.
И двамата прихнаха и напрежението помежду им намаля.
— В десет часа става ли?
— Благодаря, Джейми, ще имате достатъчно време. — Тайърър погледна към катера. — Май сте се поозорили, какво му е на носа?
Джейми също се обърна. Повредата ясно си личеше под светлината на пристанищната лампа. Осъзна, че от прозорците на Легацията с бинокъл се вижда цели мили навътре в морето.
— Плаващи останки на потънал кораб — охотно се отзова той. — Вълните изтласкаха нещо като щайга на борда и после пак го отнесоха. Нищо особено.
— Не съм съгласен, Джейми. Пред нас стои изключително сложен проблем. — Сър Уилям седеше на бюрото си с лице към тях, а Филип близо до него. Настроението в мрачния кабинет бе мъчително. — Да започнем отначало. Изглежда ти си техния говорител, затова се обръщам към теб. Аз изрично забраних каквото и да било погребение тук. Тялото трябваше да замине за Хонконг и…
— Вече замина, Сър Уилям, на „Буйният облак“ — повтори Джейми със стиснати зъби. Спореха вече половин час, и то те двамата със Сър Уилям помежду си, а останалите отговаряха предпазливо. Скай и Макфей им бяха дали указания да се обаждат само когато въпросът е адресиран лично към някого от тях, но дори и в такъв случай да не проявяват самоинициатива, а да говорят колкото се може по-простичко: Хоуг, Скай, Тинкър, огнярят и Анжелик. Хоуг несъмнено бе най-слабото звено във веригата и на два пъти без малко да се изтърве. Анжелик бе плътно забулена, облечена в черно за църква. — Това беше символично погребение…
— Зная и нееднократно ви питах, повтарям — нееднократно, щом е било само символично, защо тогава използвахте истински ковчег с истински труп, макар и на туземец, и защо го хвърлихте през борда, сякаш е официално християнско погребение в морето.
