— Можеш ли да ми дадеш още сега? Сто — така цяла седмица ще държа мама-сан настрана. Тя ти помогна навремето — добави Андре, така, сякаш забиваше още един гвоздей в ковчега й.
Анжелик подмина думите му с пълното съзнание колко много й е помогнал и как бе обещал никога да не споменава за това. Мислите й изпревариха събитията и я доведоха до нов извод: „Хиноде ще ми осигури допълнителна защита.“
— Ще помоля Джейми за аванс.
— Ами парите, които Сър Уилям ти позволи да задържиш — онези двеста шейсет и три гвинеи от сейфа?
— Да, от тях е останало това-онова. — Анжелик погледна към морето, за да избегне очите му и тяхната обезпокоителна изпитателност. Питаше се откъде ли е научил, а и искаше да скрие погнусата си от този тъй различен Андре с неговата подмолна, приглушена истерия. „Глупаво е да се държи така, нима не разбира, че съдбите ни са обвързани? Но пък е влюбен, така че мога да му простя.“ — Изпратих част от тях вкъщи.
— Всеки ден ходатайствам за теб пред Анри, Анжелик. Сигурен е, че държавата трябва да те вземе под опеката си. Анри е от голямо значение за твоето бъдеще. Те двамата с посланика ще те закрилят в предстоящите битки, уверявам те. Много разумно от твоя страна да останеш тук и да чакаш — така е по-сигурно, по-добре. — Анжелик си спомни как съвсем неотдавна той й бе казал, че за нея е жизненоважно да замине.
Андре я наблюдаваше, но му бе трудно да я разгледа през воалетката. Спомни си как бе депозирал клетвена декларация относно завещанието си в сейфа на британския посланик, тъй като не се доверяваше на Сьоратар, в случай, че го сполети „нещастие“. В нея бе описал интимната й връзка с убиеца от Токайдо, аборта й — кога и как го е направила и как са укрили доказателствата, а също и смъртта на убиеца. Освен това бе приложил втората страница от писмото на баща й, което бе скъсал пред нея, но след това отново бе слепил парчетата. С тази страница щеше да прати по дяволите каквото и да било брачно споразумение, което Тес би могла да приеме, ако й окажат някакъв натиск. Щеше да използва всичко това, ако се наложи. Само Анжелик бе в състояние да му осигури Хиноде и обезпечено бъдеще.
„Райко, Мейкин и продажба и покупка на поверителни сведения ли? Въздушни кули — горчиво си рече Андре. — Аз им предадох целия план на военната ни кампания и какво получих в замяна? Голи обещания и никакво частично покритие на дълга ми.“
— Сто — повтори Андре, прекалено уморен и ядосан, за да добави „моля“.
Анжелик не откъсна очи от морето.
— Колко ще ни се наложи да чакаме, докато Тес предприеме нещо?
— Зависи как ще посрещне новината, как ще приеме Хоуг и какво ще направи на погребението. Тя ще те изчака трийсет дни, за да разбере дали си бременна, преди да реши. — Изрече го сухо, набивайки в главата й миналите събития, та отново да я направи зависима. Анжелик го погледна, доволна, че воалетката я прикрива. На него му се стори, че очите й излъчват дружелюбие — може би се страхуваше, а може би — не.
— Като добавим десет дни, докато вестта стигне до кея, десет дни да размисли и десет, докато отговорът пристигне — получават се около два месеца, вероятно по-малко.
— Какъв ли ще е отговорът?
— Злобен. Но имам някои хрумвания и идеи. Ще ти помогна да станеш богата жена. Ще чакаш, известно време няма да предприемаш нищо. Просто ще чакаш. Търпение, Анжелик. С търпение и с малко късмет… намислил съм нещо.
„Аз също, Андре изнудвачо. И то много неща. За Тес, за теб и за бъдещето.“
Тя се наведе към него и нежно го докосна:
— Много се радвам, че си толкова влюбен. Ти си щастливец — заяви Анжелик напълно искрено. После, съвсем по женски, завинаги се отказа от тази нежност и отново се върна към своите планове. — Парите ще получиш в шест, Андре. Радвам се, че си ми приятел.
— Аз също… Благодаря за заема.
— Значи и двамата да сме търпеливи и да чакаме, така ли? Това ли трябва да направим? С малко късмет и търпение ли? Аз умея да проявявам търпение. Добре. Така да бъде.
Андре я наблюдаваше как си тръгва — изправена и самоуверена. Независимо от разкошната й дребна фигурка тя изглеждаше някак висока.
Йоши Торанага бе пристигнал от Киото в замъка в Йедо преди осем дни, уморен и сърдит. От пътната спирка Хамамацу се придвижиха с усилен преход.
Чертите на лицето му се бяха изострили. Войниците му и преди се бояха от него, а сега направо се вцепеняваха. Гневът му се стоварваше върху тях като камшик. По време на пътуването Йоши бе претоварил както себе си, така и тях: спяха само по няколко часа, той се вбесяваше от всяко забавяне, странноприемниците не го задоволяваха, нито банята, нито храната, нито обслужването, нито изгледите за бъдещето. Абе опираше пешкира, но те до един знаеха, че това бе резултат от скръбта по ненагледната Койко.
