Гай-джин полностью

Абе уреди тя и Сумомо да бъдат кремирани и едва тогава се качиха на седлата и препуснаха. Войниците му съзнаваха, че подобен доблестен боец заслужава дълбок поклон от победителя, особено пък ако е шиши и жена, за която скоро ще се пеят песни и ще се разказват предания, както и за удара, който я бе разполовил. Същото очакваше и Койко Лилията, тъй като тя се бе изпречила пред първия шурикен и по този начин бе спасила живота на господаря им, а той я бе дарил с безболезнена смърт.

Но пред кладата Йоши, настойникът на Наследника, само бе казал хладно:

— Чуйте посмъртното им стихотворение:

И поеха напред с все сила под страх от смъртно наказание, докато се доберат до замъка. Но и там не успяха да си поемат дъх. Замъкът, Йедо и цяла Куанто бяха с главата надолу заради подготовката на гай-джин за война, ускорена от ултиматума на тайро, нещо, което Йоши очакваше.

— Бе неизбежно — заяви Йоши пред Съвета на старейшините, който незабавно бе свикал. И добави, за да даде на Анджо възможност да се измъкне с достойнство: — Дали са ти прибързан съвет. Отстрани глупака, който ти е предложил и съставил писмото.

— Императорът, както и шогунът заповядаха да изхвърлим гай-джин — сърдито отвърна Анджо.

— Заповядаха? Заповядва само шогунатът, а не някакво си непълнолетно хлапе, което предъвква слова, които шогунатът влага в устата му. Нито пък Императорът. Той само ни предлага да направим едно или друго.

— Аз като тайро сметнах ултиматума за необходим.

— Тогава пак да те попитам, какво ще правим, щом флотът пристигне тук?

— Няма да дойде. Ние ще ги нападнем първи. — Анджо се смръщи от внезапна болка и се хвана за хълбока. — Обградил съм ги и Йокохама прилича на умряла риба, която само чака да бъде изпепелена. Войските ни са почти готови за нападение.

— Ами флота? — запита Йоши, вбесен, че пак не са се съобразили с мнението му и отново са попаднали в собствения си капан. Нямаше смисъл да им напомня за добросъвестно изложения от него план как още месеци наред да протакат преговорите с гай-джин, докато шогунатът събере сили и се заеме по-подробно с жизнено необходимия, неотложен проблем за съкрушаване на вражеския съюз между Тоса, Чошу и Сацума. Допуснеха ли тяхното обединение да преуспее, с шогуната бе свършено.

— Още преди месеци ви предложих да изненадаме Йокохама и да я изпепелим. — Тояма трепереше от възбуда. — Да ги изпепелим!

— И какво ще правим с флота? — озъби се Йоши. Бе забелязал болезнените пристъпи на Анджо и им се зарадва. Според уговорката си с Огама от Чошу бе длъжен колкото се може по-бързо да изнерви противника си и да го обезвреди.

Тояма пламенно заяви:

— Боговете ще потопят техните кораби, Йоши-доно, както сториха с Кублай хан и неговите монголци. Тук е земята на боговете и те няма да ни забравят.

— А в случай че боговете отсъстват или са заспали — рече Анджо, — ние ще изпратим запалителни кораби. Вече съм наредил да построят стотици, стотици. Ако врагът преодолее тази преграда, ще изгинат само селяните, търговците, занаятчиите, дюкянджиите. А нашите огромни отряди ще останат непокътнати.

— Да, ще останат непокътнати — повтори ликуващо Тояма.

Анджо се впусна да обяснява:

— Щом ликвидираме Йокохама, флотът на гай-джин ще отплава, тъй като ще останат без база, където да се прегрупират. Ще отплават чак в китайските си колонии — тук за тях вече няма да има опора. Ако се завърнат…

— Когато се завърнат — поправи го Йоши.

— Добре де, Йоши-доно, когато се завърнат с още повече кораби, ще ги потопим в Проливите Шимоносеки. Огама ще го направи. Пък и където и да било другаде — дотогава ще сме се снабдили с повече оръдия, запалителни кораби и не ще допуснем да слязат на брега със значителни войски. Никога вече няма да слязат и да си основат база. Вече няма Споразумения, които да ги защитят! Никакви. Ще затворим страната си както преди. Така съм решил — победоносно заяви Анджо. — Скъсах Споразуменията — такава е волята на Императора.

— Ти си богоподобен, тайро, боговете ще ни защитят чрез Божествения вятър — изкиска се Зукумура и изтри слюнката от брадичката си.

— Нито боговете, нито пък запалителните кораби ще ни предпазят от снарядите на гай-джин — бе ги предупредил Йоши. — Загубим ли Йедо, губим и последното убежище и защитна крепост на нашия шогунат. И тогава всички даймио от страната ще се обединят срещу нас да си поделят плячката, предвождани от Огама от Чошу, Санджиро от Сацума и Йодо от Тоса. Без Йедо с шогуната ни е свършено, как не можахте да го разберете?

Анджо се присви от нов пристъп на болка и разярено викна:

— Много добре разбирам, че ти се смяташ за господар на страната и за Божи дар на Нипон, но не е така, не си. Тук ти заповядвам аз и аз се разпореждам, аз съм тайро, аз!