Гай-джин полностью

— Не, ваша светлост, за нас е чест. Вие ни доставяте изключително голямо удоволствие. — Йоши забеляза напредък в произношението и речника на Тайърър и още по-твърдо реши да обезвреди предателя Хирага, който според сведенията на Инеджин бе известен под измисленото име Накама. — Заповядайте, ще пиете ли чай?

И двамата вече не се вслушваха в нищо незначещите изрази, а се бяха съсредоточили в отсрещната страна в търсене на указания, които биха могли да им помогнат.

— А, Серата-доно — рече любезно Йоши, макар и раздразнен, че го държат прав и му се налага да ги гледа от долу на горе. Техният ръст — а в повечето случаи гай-джин бяха с глава и нещо по-високи — го караше да се чувства дребен, въпреки че сред японците обикновено гледаше хората отвисоко. — Радвам се да ви видя толкова скоро. Благодаря ви. — Кимна на Андре, после на Сьоратар, който официално му се поклони.

Междувременно Понсен превеждаше.

— Моят господар Сьоратар ви приветства, ваша светлост, от името на своя приятел императора на фурансу Наполеон III. Чест е за него да ви бъде от полза.

Веднага, щом се сбогува с тайро Анджо, Йоши бе изпратил Мисамото с писмо до Сьоратар, в което го молеше да уреди бърза, официална, но много тайна среща със самия него, със Сър Уилям, с главнокомандващия флота, с лекаря от Канагава и с преводачите Андре и Тайърър. Не биваше да присъства никой друг. Той самият щеше да пристигне неофициално, с малоброен ескорт и бе помолил формалностите да бъдат сведени до минимум.

— Как схващаш всичко това, Анри? — бе попитал Сър Уилям, когато Сьоратар дотърча при него с току-що преведеното от Андре писмо.

— Не зная. Той е внушителен човек. Остана на борда на нашия флагман около четири часа, така че имахме възможност внимателно да го проучим. Навярно ще поискаш да прегледаш доклада ми.

— Благодаря ти. — Сър Уилям разбираше, че докладът ще е преработен и всички важни сведения ще бъдат изхвърлени. Той би сторил същото. Бе настинал леко и кихна. — Извинявай.

— В качеството си на настойник на наследника, на един от старейшините и потомък на старинно японско кралско семейство, свързано дори с Микадо — Императора, чиято роля, може би не знаеш, е само религиозна — Йоши има изключителни връзки и играе съществена роля в шогуната. Защо да не се срещнем с него?

— Аз съм за — отвърна Сър Уилям сухо. Много преди тези сведения на Сьоратар бе прекарал часове наред с Накама, когото бе въртял на шиш, за да получи подробности за най-главните владетели и техните семейства и особено за Йоши Торанага. — Ще направим каквото иска. Странно, защо ли вика и Кетърър, а? Има нещо гнило в тази работа. Ще потеглим с кораб и ще вземем няколко първокласни взвода, предрешени като почетна стража. А на Нейно величество корабът „Пърл“ ще кръстосва в дълбоки води далеч от брега.

— Mon Dieu, да не би да подозираш, че това е капан?

— Току-виж, че по коварен начин те рискуват един високопоставен дворянин, за да пометат целия команден състав от борда. Ще им е лесно да промъкнат самураи — Палидар твърди, че имало скрити от двете страни на Токайдо оттук до Ходояма и по-нататък. Не подушвам капан, но за всеки случай ще поставим патрул в залата. Никакви френски взводове, приятелю. Извинявай, не. Не, Анри! Но защо ли му е притрябвал Бабкот?

— От името на Франция предложих да им направим болница, за да заздравим връзките си. Той остана много доволен… Е, хайде, Уилям, не можеш да мислиш за всичко. Обсъждахме Бабкот, който си е създал благоприличие име. Навярно Йоши желае да се консултира с него. — Сьоратар не виждаше причина да разгласява сведенията на Андре за тежкото здравословно състояние на тайро.

В просторната приемна поднесоха японски чай. Настаниха се според протокола и се приготвиха нескончаемите любезности да продължат около час. Едва отпиха от чая, и слисани чуха Йоши да казва:

— Причината, поради която поисках тази лична среща с помощта на Серата-доно… естествено от името на тайро и Съвета на старейшините… е да постигнем напредък в нашите добри отношения. — Той млъкна и рязко се обърна към Тайърър: — Моля, преведи първо това и после ще продължа.

Тайърър се подчини.

— Първо да поговорим за доктор-сама, останалата част от разговора ни не го засяга. — Йоши умишлено бе изчакал три дни, преди да потърси лекаря. „Няма закъде да бързам — бе си помислил цинично: — Анджо ми заяви, че нямал нужда от мен, за да се свърже с него. Нека си страда тогава!“

Внезапно усети, че собственият му стомах се сви при мисълта за ненужната опасност, на която се излагаше, след като се бе оставил в ръцете на Анджо. С всеки изминал ден тайро ставаше все по-опасен. Глупост бе да се съгласи да поведе нападението и да го подготви, тъй като наистина щеше да му се наложи, освен ако не надхитри варварите и не ги накара днес да изпълнят волята му:

— Моля, би ли могъл лекарят да се върне с мен в Йедо, за да прегледа един знатен пациент, когото няма да назовавам. Отговарям за неговата безопасност.

Сър Уилям възрази:

— Щом е толкова знатен, доктор-сама не бива да се движи без охрана.