Гай-джин полностью

Той изчака, докато преведат думите му. И Тайърър, и Андре се извиняваха и молеха Йоши за снизхождение, че ще предадат посланието му с по-прости изрази, но вярно и точно, доколкото е възможно. Щом приключиха, Сър Уилям заяви:

— С негово разрешение бих помолил за кратка почивка. Филип, Андре, помолете го да ми прости. Простудил съм се.

Двамата преводачи побързаха да изпълнят молбата му.

— Разбира се — незабавно се отзова Йоши, без въобще да му вярва.

Сър Уилям стана, Сьоратар също се извини и щом се озоваха в коридора пред гърнето, от което и двамата не се нуждаеха, Сър Уилям прошепна възбудено:

— Боже мой, Анри, и ти ли го разбра като мен? Той иска да ни каже, че можем сами да нападнем Санджиро.

Сьоратар също бе изпълнен с възторг:

— Това е пълен обрат в политиката им, според която всичко минава през Бакуфу и шогуната. Mon dieu. Нима ни дава картбланш?

— Pas се cretin74 — сър Уилям премина на френски, без сам да забележи. — Ако предприемем подобно нещо срещу Санджиро, това ще ни открие път да постъпим така с всеки даймио, особено що се отнася до оня негодник в Проливите Шимоносеки. Но какво, по дяволите, е quid pro quo, а? — Той шумно се изсекна. — Все ще иска нещо.

— Нямам представа. Каквото и да е, ще е нещо изключително, mon brave. Учудващо е, че се оставя в наши ръце. Не предполагах, че ще пристигне само с шепа хора, та нали съзнава, че можем да го вземем за заложник заради действията на Санджиро.

— Така е. Господи, каква крачка напред! Да не повярваш, че веднага мина към същността, без да губи време. Не смятах, че ще доживея до този ден. Но защо, а? Има нещо гнило в тази работа.

— Да. Merde. Жалко, че не е тайро, нали?

„Ха! И аз това си мислех, приятелче. Изпреварих те — рече си Сър Уилям. — Бутнеш малко тук, дръпнеш малко там и както в Индия, току-виж, потръгнало!“

Разкопча панталона си и докато наблюдаваше струята, без да слуша прогнозата на Сьоратар, събра мислите си, пресметна какво би получил в замяна, докъде да стигне и как да накара Кетърър да се съгласи без одобрението на Военноморското министерство и Министерството на външните работи.

„Да му се не види и адмиралът! И да го вземат дяволите Палмерстон. Помолих го спешно да одобри прилагането на законите на цивилизацията, а той не ми отговори. Може пък и да ми е писал“ — рече си Сър Уилям.

Зашифрованото съобщение от Лондон се предаваше по телеграфа до Басра и сега се намираше на някой пощенски кораб с дипломатическата поща. Струята му секна. Той се отръска и както винаги си спомни предупрежденията на съучениците си в Итън: „Ако го тръснеш повече от три пъти, значи си играеш с него.“ Бързешком отстъпи място на Сьоратар, закопча се и забеляза, че на Сьоратар му шурти обилно и силно като на млад жребец. „Интересно. От виното ще да е“ — помисли си той на път за заседателната зала.

Останалата част от срещата премина непринудено. Вещо и с дипломатическа предпазливост Сър Уилям, умело подпомаган от Сьоратар, установи по много заобиколен път, че „ако приложим сила срещу някой като Санджиро например, срещу столицата му например, това ще е изключително злощастно произшествие, макар подобно действие да е напълно основателно поради неприемливото деяние, а именно убийство на чужди поданици. Това деяние ще предизвика вълнение и протести в Йедо и ще заслужи официално извинение, ако подобно немислимо действие бъде предприето…“

Нищичко не бе казано направо, нищо не загатваше, че е поискано или дадено разрешение. Нищо не се записваше. Такова вероятно и изключително враждебно действие, „особен случай“, можеше да се предотврати само ако протоколът се спазваше стриктно.

По това време главите на Тайърър и на Андре се цепеха от болка и двамата наум ругаеха посланиците си за невъзможността да превеждат необходимите уклончиви изрази.

Йоши изпадна в мълчалив възторг. По същество Санджиро бе мъртъв и първата пречка бе премахната, без да му струва нищо.

— Мисля, че се разбираме един друг и можем да преминем към останалите въпроси.

— Да, напълно. — Сър Уилям се облегна назад и се приготви за quid pro quo.

Йоши пое дълбоко дъх и се впусна в следващото нападение:

— Преведи следното, изречение по изречение. Обясни, че това е заради точността. Кажи също, че засега този разговор следва да се смята за държавна тайна, която ще си остане между нас. — Като видя стъписания поглед на Тайърър, добави: — Разбираш ли какво е държавна тайна?

След като се посъветва с Андре, Тайърър отговори:

— Да, ваша светлост.

— Добре, преведи тогава: Приемаме ли, че тази държавна тайна ще си остане между нас?

Сър Уилям си помисли: „Ако е гарга, да е рошава.“

— Дадено.

Сьоратар повтори след него. Тайърър избърса челото си:

— Готов съм, ваша светлост.

Йоши заяви още по-сурово: