— Разбирам ви, но в този случай, толкова съжалявам, е невъзможно. — Сега, седнал, бе по-спокоен, тъй като очите му бяха на едно равнище с техните, като се изключи Бабкот. — Уверявам ви, че ще мине невредим.
Сър Уилям престорено се намръщи.
— Какво ще кажеш, Джордж?
Вече бяха обсъдили тази възможност.
— Съгласен съм да отида сам, Сър Уилям. Един от помощниците ми ми разказа за слуховете, че
— Боже мой, да можеше да излекуваш този непрокопсаник или да го отровиш — и аз не зная кое е най-доброто. Шегувам се, естествено.
— Няма опасност — поне за мен. Трябвам им жив и не ставам за заложник. За нас ще е страхотно да излекувам някоя важна клечка.
— Тъй, тъй. Ще действаме по усет. Като стана дума за това, чух, че Анжелик вчера се е консултирала с теб.
— Ха! Изглежда, цялата колония е чула, а ти си осмият, който подпитва! Понастинала е. По това време на годината всички настиват. И ти си хремав. Пък и да ме е посетила по някаква друга причина, то ще си остане в тайна, така че престани.
Сър Уилям се подсмихна, като си спомни как се бе намусил и възпротивил, че не се интересува от строго лични неща, като например възможната й бременност. Не бе минало много време, и цялата колония взе да нервничи. Никой не се решаваше все още да заложи голяма сума дали ще й дойде или не. Пък и щяха да изтекат поне още пет дни, преди да пристигнат първите вести от Тес Струан за намеренията й относно погребението на Малкълм.
Сър Уилям насочи вниманието си към неотложните въпроси. На несигурен японски Бабкот разговаряше направо с Йоши:
— Да, ида в Йедо, господарю Йоши. Кога дойда? Моля?
Йоши бавно му отговори:
— Когато си тръгна аз, доктор-сама. Благодаря ти. Аз отговарям за теб. Ще осигуря безопасното ти завръщане. Имаш ли нужда от преводач?
— Да, моля, господарю Йоши. — Бабкот нямаше никаква нужда от преводач. Хвърли поглед към Тайърър: — Ти си избраникът, Филип.
Тайърър се ухили:
— Тъкмо се канех да се пиша доброволец.
— Питай го, колко ще остана там?
— Той казва: колкото е необходимо за един преглед.
— Значи решено — обади се Сър Уилям.
— Сега ще ви напусна. Имам прием на болни, така че знаете къде да ме намерите. — Лекарят се поклони на Йоши, който му отвърна с поклон.
Йоши старателно подбираше думите си и се опитваше да говори простичко:
— Носачите отвън са натоварени с торби със сребърни монети, които се равняват на сто хиляди лири. Шогунатът ви ги предлага като пълно уреждане на обезщетението, което вие поискахте от виновния даймио. Общо взето, шогунатът смята тази сума за достатъчна. — Йоши скри колко е развеселен от изненадата на Тайърър и Андре. — Преведете точно какво казах. — Тайърър отново се подчини, но този път не превеждаше дума по дума, а направи кратко извлечение, подпомаган тук-там от Андре. В стаята настъпи тишина — всички бяха смаяни.
— Ваша светлост — едва-едва изрече Тайърър, — моят господар пита, сега отговори или Йоши-сама каже повече?
— Ще говоря още. Шогунатът предплаща тези пари от името на Санджиро от Сацума. Той единствен носи отговорност. Както вече обяснихме, той в нищо не е подчинен на шогуната. Преведи.
Така и стана. Както бе очаквал, и двамата предводители кипнаха. Това задоволи Йоши, но не уталожи тревогата му:
— Няма как да насилим Санджиро от Сацума да отмени заповедите, които е дал или не е дал на своите войници относно гай-джин. Нито да го накараме да се извини. Нито пък да ни върне парите, които предплащаме, за да уредим този въпрос,
Този път преводът изискваше повече време, Андре отново помагаше с пълното съзнание, че всички са напрегнати и съсредоточени.
— Ваша светлост?
— Кажи го точно и внимателно: Тъй като иска приятелство с англичаните и фурансу, шогунатът направи каквото може…
Последните му думи бяха посрещнати с пълна тишина. Той забеляза, че този път Сър Уилям остана невъзмутим и само изсумтя едва доловимо. Но Сьоратар кимна и хвърли поглед към Андре.
Вътрешно Сър Уилям кипеше от вълнение и радост, но изчакваше Йоши да продължи. Тъй като той не го стори, англичанинът рече:
— Филип, попитай негова светлост, иска ли да говори още, или мога да му отвърна?
— Той казва, че засега няма да продължи.
Сър Уилям леко се изкашля и заговори високопарно за таен ужас на Тайърър:
— Господарю Йоши, от името на правителството на Нейно величество и на френското правителство разрешете да благодаря на вас и на шогуната, задето премахнахте частично недоразуменията помежду ни. Благодарим лично на вас и желаем нашият престой във вашата земя да бъде щастлив и изгоден за страната ви, за шогуната и за нас самите. С този акт несъмнено се открива нова ера в разбирателството между нашите две страни, както и с останалите държави, представени в Япония.
