— Трябва да се заемем с първия етап от задачата. Ще изпълня един обред, ще кажа заклинания срещу Тулий.
— Какво? Направо тук ли? — изненадах се аз.
Шобан изхвърча през входната врата. Държеше в едрите си длани черно куфарче. Връчи го на Ума и се усмихна.
— Не — отговори Ума на въпроса ми. — Трябва да проникнем в Кентърбърийската катедрала.
— Кентърбъри е селище, съществувало още в римско време — обясни Ума, докато вървяхме по Хай стрийт с надеждата да ни помислят за туристи, излезли на късна разходка. — Казвало се е Дуровернум. Тоест, исторически погледнато, мястото привлича хората от близо две хилядолетия.
Повечето пияни се бяха разотишли и сега улицата бе почти безлюдна. Светеше само един индийски ресторант. По едно време край нас мина полицейски автомобил, но ченгетата не ни и погледнаха. Според мен просто държаха под око магазините. Признавам си, не съм от хората, които се ориентират бързо, но докато се разхождахме, забелязах, че катедралата се пада зад нас и се отдалечаваме от нея. Споделих го с другите.
— А чувал ли си, че небето е синьо и слънцето от време на време изгрява от изток? — присмя ми се Шобан.
— Знам в коя посока вървим, Марти — успокои ме Ума. Сетне продължи историческата сказка. — Катедралата е построена на място, където преди е имало римски храм. Много от християнските черкви и катедрали във Великобритания нарочно са изградени на такива места: опит да се преодолее установената власт — физическа и духовна, на други, по-стари вероизповедания. Не че църквата ще си го признае.
— Точно както коледните елхи и великденските зайчета са дошли от езичеството — отбелязах аз.
— Коледните елхи — да. Но според мен великденското зайче е измислено от фирма за поздравителни картички.
— От вездесъщата „Холмарк“.
Ума не ми обърна внимание.
— Наред с това много от тези места, например Кентърбърийската катедрала, са своеобразни жалони в сложната система от лей-линии37, която предхожда дори влиянието на Рим и навсякъде из Британските острови е извор на чиста мощна сила. Лей-линиите съществуват и във физически, и в метафизичен план. Те образуват нещо като… като мрежа от свръхестествена енергия, която можеш да почерпиш, стига да знаеш как. Тези енергии влияят на хората, които живеят сред тях, независимо дали те го съзнават и дори дали вярват в съществуването им.
— Влияят им как?
— По различни начини. На най-дълбоко равнище наблюдаваме съответствие между лей-енергиите в дадени земи и духовното и психическото здраве на хората. Духовните недъзи сред населението могат да навредят на лей-линиите, ала по същия начин някакво разстройство в лей-системата може да навлече на хората тревога и отчаяние и да предизвика дори размирици. Тулий се домогва да натрапи на Великобритания именно тези неща.
— А ние ще го предотвратим.
— Ако имаме късмет — да. Но лей-системата във Великобритания е много сложна и огромна. Лей-линии и сили има навсякъде по света, в Китай например те са познати като драконови пътища — но по причини, които не знае никой, тук тяхната сила е много по-голяма. Мнозина, включително аз, вярват, че това съсредоточаване на сила е последица от действия, извършени преди хилядолетия от хората, които са населявали тези острови в праисторическо време. Както личи, древните келти са ценели особено много лей-линиите и другите форми на силно канализирана психическа енергия. През годините лей-системата се е разраствала заедно с населението досущ бръчки по лицето на старица, макар че го съзнават малцина. За жалост членовете на Тулий са сред тях. Но както вече казах, те се смятат за силно обвързани с келтските обреди и вярвания.
В този момент свърнахме по тъмен страничен път, по който нямаше жива душа. След около триста метра спряхме пред обрасла с буренак градина с желязна ограда, която беше заключена с катинар.
— Значи лей-линиите са и нещо физическо.
— Да — потвърди Ума.
Огледа бързо улицата и кимна на Шобан. Ирландката отвори черното куфарче и извади шперц. За броени секунди се справи с катинара.
— Доста си чевръста — отбелязах аз.
— Я си гледай пикливия задник! — сопна се Шобан.
Влязохме вътре и Ума затвори портата. Тревата и бурените бяха едва ли не колкото човешки бой и бяха осеяни с натрошени бутилки, смачкани консервени кутии и тук-там с по някой автомобилен акумулатор. Луната бе останала зад съседните сгради и не се виждаше почти нищо, ала Ума ни поведе уверено, сякаш бяхме окъпани в слънчева светлина. Отидохме в дъното на двора, при каменен зид, в който имаше ниска врата. Стори ми се, че зад него бълбука вода. Още едно кимване към Шобан, още едно завъртане на шперца и тази врата също се отвори.
— Как си с уличните телефони? — попитах аз, докато минавахме наведени през вратата.
Шобан се усмихна лукаво.
