— Но никога не съм била истински гладна в дома на дядо и баба. Чак след като те умряха и ме пратиха да живея с майка ми и нейния мъж, оставах дни наред без храна. Ако кажех или направех нещо, което мъжът на майка ми сметнеше за непочтително, ме пращаше в стаята ми и ме заключваше. И ме оставяше там. Понякога за дни наред. Веднъж помислих, че ще умра, тъй че след три дни скочих от прозореца. Беше зима и снегът беше затрупал храстите долу. Бях изподраскана и насинена и куцах десет дни, но това не ме уби. Майка ми се разтревожи. Не за мен, а какво ще кажат приятелите им, ако умра. Или просто изчезна. Имаше брачни планове за мен. Един ухажор беше по-стар от дядо ми, докато беше жив, мъж с отпусната влажна уста, който ме зяпаше все едно че съм последният сладкиш на блюдото. Една друга фамилия имаше син, който не изпитваше никакво желание за компания на жени, но беше готов да се ожени за мен, та родителите му да оставят него и приятелите му на мира.
Никога не бях чувала Шън да говори толкова много. Не поглеждаше към мен, докато говореше, беше вперила поглед напред и редеше думите си в ритъм със стъпките си. Мълчах, докато тя разказваше как я пляскали за нахално държане, за по-малкия си брат, който я измъчвал: щипел я и я бутал скришом. Прекарала там повече от година, а когато отказала твърдо на двамата си ухажори, пастрокът ѝ издал интереса си, пляскал я по задника, щом мине покрай него, заставал над нея, докато седи и чете, и дори прокарвал пръсти по гърдите ѝ. Тя отивала в стаята си и се заключвала.
А след това един ден получила съобщение и се измъкнала от къщата късно вечерта. Срещнала се с жена с два коня в дъното на градината и избягали. Изведнъж спря. Дишаше задъхано.
— Можеш ли ти да повървиш отпред за малко? — попита ме.
Минах отпред и изведнъж оцених работата, която беше вършила от разсъмване. Поведох по по-лъкатушен път, като търсех по-плитък сняг под завета на дървета и храсти. Въпреки това си беше тежка работа и по гърба ми започна да се стича пот. Нямах дъх да говоря, а Шън като че ли беше изчерпала думите и историите си. Замислих се за това, което бях научила за нея, и всъщност съжалих, че не беше споделила тези разкази още когато бе дошла да живее с нас. Сигурно щях да мога да я харесам, ако знаех повече за нея.
Не издържах толкова дълго като Шън. Казах си, че е защото съм по-малка и трябва да вдигам краката си по-високо на всяка стъпка, за да пробивам през снега и да се напрягам заради дърпането на палтото ми. Шън отново тръгна отпред, когато бях забавила повече, отколкото можеше да изтърпи, и ни поведе по някаква уширяваща се долина. Надявах се отчаяно да зърнем селска къща или стопанска постройка. Но не виждах никакъв дим от комин и чувах само птичи зов. Може би овце и добитък пасяха тук през лятото, но бяха прибрани в кошарите им за зимата.
Щом слънцето се измести, сенките на хълмовете запълзяха над нас и осъзнах, че вървим на изток. Помъчих се да реша дали това означава, че сме по-близо до Върбов лес, но бях твърде уморена, а и гладът впиваше нокти в корема ми.
— Скоро трябва потърсим някакъв подслон — заяви Шън.
Вдигнах очи. Гледала бях само в краката ѝ. Нямаше ели и борове тук, но на юг от нас видях голи върби покрай някакъв поток. Бяха сиви и клонести, а снегът на земята под тях беше плитък.
— Може би под върбите? — казах. — Ако не намерим нещо по-добро.
Започна да се стъмва и ясният ден, който почти ми се беше сторил добър, вече като че ли стана по-жесток, студът се усили. Пред нас се виждаше лъкатушеща линия голи храсти, която показваше, че скоро ще стигнем до друг поток.
Имахме късмет. Потокът явно течеше бърз и буен през пролетта, защото бе прорязал дълбоко дере. Сега течеше кротко под леда, но в подровените брегове се показваха корени и в пръстта зад тях имаше кухини. Корените висяха отпуснати като завеси от въжета. Пъхнахме се в една от големите дупки.
— Гладна съм — казах тихо.
Шън се наместваше и се загръщаше в палтото си. Направих като нея.
— Поспи — каза ми тя. — Когато човек спи, поне не мисли за храна.
Стори ми се добър съвет и го изпълних; отпуснах чело на коленете си и затворих очи. Бях ужасно уморена. Копнеех да си събуя ботушите. Помечтах си за гореща баня и за мекото си пухено легло. После заспах. Сънувах, че татко ми ме вика. После сънувах, че съм си у дома и на шиша в кухнята се пече месо. Можех да го надуша и можех да чуя съскането на въглените, когато тлъстината капе в тях.
