Главата ми се въртеше. Отново пленена, влачеха ме към още по-голяма опасност. Не можех да си представя добър край за нас. Представа нямах защо Дуалия иска да се държим за ръцете. Репин стискаше китката ми сякаш искаше да я счупи. Може би точно това искаше. Керф не беше толкова зъл, но беше смъкнал ръкавиците си, за да стисне по-здраво другата ми китка. Нямаше измъкване. Опитах. Той се усмихна мило, докато се дърпах. Как не бях видяла колко замаян беше?
Чух гласове. Халкидци. Викаха си един на друг на халкидски.
— Сега! — извика Дуалия почти безумно. Не можех да разбера какво смята да направи, а в следващия миг видях изправения камък, който се беше килнал настрани, почти съборен от огромния ствол на смърча, израснал до него.
— Не! — изкрещях, щом Дуалия стисна ръката на Винделиар и посегна към избледнелия глиф с ръката си в прозрачната ръкавица. — Не, опасно е! Татко ми каза, че това е опасно!
Но ръката ѝ докосна камъка и видях как той я засмука навътре. Тя не пусна Винделиар и той я последва, а след него Алария. Изпищях и чух в отговор писъка на Шън. Тогава, в миг кратък като блясък на мълния, видях. Разбрах. Промених го. Един мъничък шанс да го променя. Не за себе си. Моето спасение не беше възможно. Репин нямаше да ме пусне, а и да го направеше, щяха да се върнат за мен. Но можех да го променя за Шън. Изведнъж се присвих, с широко отворена уста натам, където оголената ръка на Керф стискаше китката ми. Захапах пръста му с все сила, забих зъбите си във втората става до кръв. Той изрева. Пусна Шън, за да ме удари, но аз се вкопчих здраво в ръката му и го повлякох със себе си в катранен мрак, осеян с далечни звезди.
Черният пророк вероятно е в корена на нашите почти провали. Без неговия съюз Възлюбен едва ли би се радвал на някакъв успех с бунта си. Прилкоп изчезва от регистрите ни преди поколения и няма никакви съмнения, че изчезването му е преднамерено. След като става ясно, че е естествено роден, а не създаден в Клерес, времето му в школата ни е твърде кратко, за да сме сигурни във верността му.
Може би най-удивителната част от това бедствие е това, че и Прилкоп, и Възлюбен се върнаха в Клерес по свое собствено желание. И първоначално и той, и Възлюбен бяха склонни да споделят пълен и верен доклад за всички свои дейности. Но нещо във въпросите ни накара и двамата скоро да станат несловоохотливи. След като по-меките средства не успяха и не можахме да ги склоним да се примирят с положението си, бяхме принудени да преминем към по-енергични методи на разпит. Всички знаят, че често пъти знанието, придобито чрез такива средства, е неблагонадеждно. Записали сме отделно информация, събрана от разпитването на Възлюбен и Прилкоп, и сме записали като благонадеждно само онова, което съответства.
Знанието ни за камъните на пътуването, за онези, които са ги направили, и как са изградени е фрагментирано, но очарователно.
Дългият студен ден бавно угасна.
Единственият оцелял халкидец умря бързо. Опитах се да го попитам за Пчеличка, но той само поклати глава и простена. Всякаква информация, която другите знаеха, беше загубена с живота им.
Стоях и клатех глава. Командирът на гвардията на Рингхил, казваше се Спърман, вече раздаваше заповеди на хората си да съберат труповете. Фоксглоув спря коня си до мен. Изглеждаше обнадеждена.
— Не — отвърнах тихо на неизречения ѝ въпрос. — Била е тук, както и Шайн. Но халкидците и пленниците им са се били преди ден или повече. Пчеличка и Шайн са избягали, когато халкидците са се обърнали един срещу друг. Поне на един ден път са оттук, може би два. Къде са сега, изглежда, никой не знае.
— Ще организирам търсене — отвърна тя спокойно. — Не може да са отишли далеч. Фиц, ще ги намерим.
