Всъщност гледаше на тайната си като на лоялен акт, а каквото Джиро не знаеше, не можеше да се забрани.
Воините не бяха всичко. Чумака едва се сдържа да не потърка в нетърпеливо предчувствие сухите си длани. Имаше си и шпиони. Вече няколко търговски посредници, по-рано наети от Минванаби, сега работеха за Анасати, а не за Акома. Чумака извличаше същото удоволствие от привличането на тези хора на служба, каквото можеше да извлече от изолирането на вражеска крепост или жрец на дъската за шаах. Знаеше, че рано или късно Анасати ще се облагодетелстват. Тогава господарят му щеше да проумее мъдростта в някои от решенията на Мара.
Тъй че Първият съветник на Анасати се усмихна и си замълча. Знаеше чудесно колко точно може да си позволи да противоречи на Джиро. Поведе настойчиво господаря си на срещата с пълномощниците на дома и заговори кротко:
— Господарю, Мара може да е нарушила традицията, като пое отговорност за слугите на унищожения й враг, но вместо просто да премахне най-могъщия си противник, тя спечели неизмерими ресурси. Силата й нарасна. От опасен и могъщ играч в Играта на Съвета с един удар Мара се превърна в единствения най-могъщ Управляващ господар или господарка в историята на империята. Силите на Акома, сами, вече наброяват над десет хиляди меча. Надвишават няколко по-малки клана, взети заедно. А кланът Хадама и неговите съюзници съперничат на Имперските бели на императора! — И добави замислено: — Би могла да управлява с декрети, според мен, ако имаше амбицията. Небесната светлина определено не би се противопоставил на желанията й.
Джиро не обичаше да му се напомня за бързия възход на Господарката на Акома и това го подразни още повече.
— Все едно. Каква е хипотезата ти?
Чумака вдигна пръст.
— Знаем, че Тасайо от Минванаби нае тонга Хамой. Тонгът продължава да търси смъртта на Мара. — Вдигна втори пръст и продължи да изброява: — Тези факти може да са свързани или не. Инкомо, бившият Първи съветник на Тасайо, беше ефективен в разкриването на някои от агентите на Акома, които бяха внедрени в домакинството на Минванаби. След това имаше разрив и остава една загадка: собствената ни мрежа донесе, че някой е избил всеки агент на Акома между Голямата къща на Минванаби и град Сулан-Ку.
Джиро махна отегчено с ръка.
— Значи Тасайо е поръчал всичките й агенти да бъдат убити, докъдето е могъл да проследи мрежата й.
Усмивката на Чумака стана хищна.
— А ако не е? — Вдигна трети пръст. — Ето още един факт: тонгът Хамой изби в домакинството на Минванаби онези слуги, които бяха агенти на Акома.
Досадата на Господаря се усили.
— Тасайо е заповядал на тонга да…
— Не! — прекъсна го Чумака с тон, граничещ с неуважение, но бързо се поправи, като превърна избухването си във встъпление към урок: — Защо Тасайо трябва да наема тонг, за да убият собствените му слуги? Защо да плаща смъртната цена за живот, който е могъл да бъде отнет от стражите на Минванаби по негова заповед?
Джиро се намръщи.
— Мислех разсеяно.
Погледът му се измести към събралите се представители: тях вече не ги свърташе на едно място от бавенето, докато лордът и съветникът му продължаваха да приказват на входа.
Чумака пренебрегна неудобството им. Бяха подчинени в края на краищата и им се полагаше да изчакат.
— Защото няма логична причина, господарю. Само че можем да предположим друго. Ако аз бях лейди Мара и исках да оскърбя едновременно и тонга, и Тасайо, какъв по-добър начин от това да поръчам на тонга, под фалшив фамилен знак, да убие шпионите й?
Лицето на Джиро се оживи. Вече можеше сам да продължи разсъжденията на Чумака, след като му бяха подсказали първата стъпка.
— Смяташ, че тонгът Хамой може да има основание да предяви кръвен данък към Мара?
Чумака отвърна със зъбата усмивка. Джиро тръгна напред. Стъпките му отекваха в просторната зала с хартиените паравани, придърпани по-близо от двете страни, и с провесените от покривните греди прашни военни реликви и внушителна колекция от пленени вражески знамена. Експонатите напомняха за време, когато Анасати са били на първата линия на исторически сражения. Традицията им на фамилна чест беше древна. Щяха отново да се възвисят, закле се Джиро. Не, още по-високо щяха да стигнат. Защото той щеше подготви поражението на Мара, победа, която щеше да отекне из цялата империя.
