Възгласи разтърсиха голямата зала, още по-оглушителни от това, че обсадните машини на Омечан бяха замлъкнали. Камъни вече не трещяха по дворовете и стените на Имперския дворец. А когато гласовете и врявата затихнаха до по-поносимо ниво, огромните гонгове в храмовете на Двайсетте бога закънтяха, призовавайки населението да празнува короноването на Джъстин, деветдесет и втори император на Цурануани.
Горяха светилници.
Светлината им обагряше нощта в калейдоскопични шарки. Облечени в копринени одежди хора танцуваха по улиците, а актьори с маски разиграваха весели сцени. Звънци, песни и смях бяха заменили трясъците на обсадните машини.
Шумът на щастливо празнуващото население носеше на Мара дълбоко удовлетворение, но усмивката й беше само за момиченцето, потънало в дълбок сън в скута й. Изражението й излъчваше такова спокойствие, че застаналият на прага Хокану се поколеба дали да я обезпокои.
Но тя винаги успяваше да усети присъствието му. Макар съпругът й да не издаде нито звук, Мара вдигна глава.
— Хокану.
Поздравът й изразяваше всичко, от нежност и дълбока любов до болка от раздялата, проточила се в последните тревожни времена.
Лордът на Шинцаваи беше сменил бронята с коприна и вместо бойните сандали с метални шипове носеше кожени, с платнени връзки. Коленичи до съпругата си и подаде пръст на Касума. Детето веднага го стисна, макар да не се събуди напълно.
— Толкова е пораснала! — промълви Мара. Когато бе заминала за Турил, Касума все още беше бебенце. Сега вече беше проходила. Пръстът й погали бръчицата на челото й. — Ще се мръщи като теб. Вероятно е наследила и упоритостта ти.
Хокану се засмя.
— Ще й трябва. Но чак след време. Нека сега я оставим да поспи.
Хокану остана необичайно смълчан при тези думи. Взе Касума от ръцете й и я сложи на постелята й. След това хвана ръката на жена си, за да си легнат и те.
— Битките не са те изтощили, виждам — каза Мара, след като съпругът й се отпусна до нея и тя заразвързва връзките на халата му. — Благодарна съм на боговете за това, защото ми липсваше ужасно. Не мисля, че бих могла да изтърпя още една нощ будна и да се чудя дали си жив, или не, и дали децата ни няма да паднат жертва на политика… — Замълча и се остави ръцете на Хокану да загладят неприятния спомен за страха. Отпусна се в прегръдката му. — Идваш от имперските покои, предполагам. Как се справя Джъстин?
Хокану се засмя.
— Дойде при мен разтреперан и изчервен и ме попита очаква ли се от него да изпълни съпружеските си задължения с Джеиля. Тази нощ.
Мара също се засмя.
— Трябваше да се сетя. Зазяпва се по фустите на слугините, откакто порасна достатъчно, за да се катери по мебелите. Какво му каза?
— Казах му, че ще трябва да изчака до церемонията си за влизане в пълнолетие на двайсет и пет.
Мара сръга закачливо съпруга си с лакът.
— Не си! А той какво каза?
Хокану се ухили.
— Никога не бях виждал такава смесица от съжаление и облекчение. После му обясних, че Джеиля, тъй като е с две години по-голяма от него, може да реши, че желае да посети спалнята му, когато стане пълнолетна, и че тъй като той ще е само на двайсет и три, тя ще трябва да вземе решението.
— О, страхотно! Сега горкото момче си мисли, че ще трябва да остане целомъдрено още единайсет години!
Хокану сви рамене.
— Ще се сети много скоро.
— Гледай само Джеиля да не разбере какво си му казал. Ще му стъжни живота.
Хокану я целуна по челото.
Разговорът замря, щом устните на Хокану намериха нейните и прегръдката бавно избуя в страст.
Много по-късно уличните фенери все още светеха. Празнуващите по улиците бяха станали по-малко, но бяха все така весели и буйни. Лейди Акома и лорд Шинцаваи лежаха сплели тела и заситени от любовната игра. Никой от двамата не изпитваше желание да заспи. Много неща безпокояха умовете им, а това беше първият миг на покой, в който можеха да си поговорят за лични проблеми.
Хокану първи се осмели да засегне темата.
— Сега, след като Джъстин вече е отговорен за продължението на имперския род, отново остана без наследник за Акома.
Мара не отговори веднага.
— Доволна съм. Ако родословната линия трябва да прекъсне, няма по-достоен начин. А и може би Джеиля ще е плодовита или Джъстин ще стане баща на синове от друга жена. Потомството му може да е достатъчно многобройно, та някой от синовете му един ден да поеме моята мантия, без да навреди на имперското наследство.
И след малко добави:
— Бих могла и да осиновя дете.
И двамата знаеха, че няма да го направи. Традицията изискваше детето да има някаква връзка с осиновяващата фамилия, а никакви преки кръвни роднини не бяха надживели ранните дни на войната на Минванаби срещу Акома. Можеше да се открие някое далечно разклонение, несъмнено, но родът Акома беше твърде стар и уважаван за да се даде името на дете от смътно потекло.
Хокану я погали по косата и каза:
— Проблемът вече е разрешен.
Мара го усети как се напряга. Беше направил нещо невъзвратимо и знаеше, че тя ще възрази.
