— Какво си направил? — Гласът й беше рязък, изпълнен със страх, грижа и безпокойство. А след това, от самата му неохота да отговори, се сети. — Касума. Ти си…
Той го каза вместо нея, но без нейния гняв.
— Да. Предадох я на Акома.
Мара понечи да се надигне, но той я задържа. Спря с пръст напиращите на устните й думи и каза нежно:
— Направено е вече! Не можеш да отмениш клетвите. Фумита и жреци от няколко ордена бяха свидетели пред олтара в храма на Джуран. Заклех я на Акома, каквото е правото ми като неин баща. Тя ще продължи твоя дом и родословие, както е редно и подобаващо. Ти знаеш най-добре от всички какво обучение трябва за едно момиче, за да стане Управляваща лейди.
Пръстът му се отдръпна, оставяйки Мара онемяла — не от щастие, разбираше Хокану, а от гняв, предизвикан изцяло от него.
— Ще оставиш себе си без наследник! — каза тя накрая. — Твърде опасно е в тези времена, след като Девакаи заговорничи да присвои властта ти. Омечан и други съюзници на Йонани може да се примирят и да се закълнат във вярност на Джъстин, но много лордове със стари амбиции ще подстрекават традиционалистки бунт. Заплахите им ще те грозят години наред, Хокану. Джъстин и Джеиля се нуждаят от всяко предимство, което можем да им дадем, а това означава осигурено продължение на Шинцаваи! — Гласът й се задави от сълзи. — Не изкушавай враговете ни да те набележат за убийство! Не бих могла да понеса да те видя мъртъв като баща ти заради нечия користна амбиция!
Хокану я притисна до себе си.
— Права си да се боиш — промълви в косата й. — Също както аз бях прав да поставя Касума под опеката на Акома. Тя е моя дъщеря! — Гласът му този път бе изпълнен с гордост. Не беше имало никакво отхвърляне на момичето в сърцето му. Мара изпита срам, че изобщо бе проявила съмнение.
— Аз съм нейният баща — повтори Хокану. — И доколкото знам, все още има закони и традиции, които подкрепят правото ми да взема това решение. — Проследи с пръст очертанията на скулите й. — Любима, надвита си поне по този въпрос, може би за първи път в живота си.
Мара избухна в сълзи. Касума да е нейна наследница беше радост, да, но това щеше да изпита по-късно. Сега беше обзета от болка, защото разбираше от какво се е отказал Хокану, за да й поднесе този върховен дар и саможертва.
Защото знаеше болката му: той нямаше да има дете от нея, дете, което да наследи синьото на Шинцаваи.
— Имам десетки и десетки братовчеди — каза Хокану, прочел сякаш мислите й. — Не всички са толкова алчни като Девакаи. Всъщност повечето са доблестни и достойни хора. Мога да избера наследник от тях. Това би разделило фракцията на Девакаи.
Мара отвърна хрипливо:
— Няма да вземеш конкубинка.
Тонът й не издаваше въпрос. А твърдото мълчание на съпруга й се превърна в отговор само по себе си, докато не призна истината.
— Любима, ти си единствената жена, която желая на този свят. Докато си до мен, друга няма да имам.
Мара прехапа устна. В тона на съпруга си долови личния му копнеж, срещу който упорстваше с такава твърдост. Същата твърдост обзе и нейното сърце. Но премълча вътрешната си решимост, щом Хокану я взе в прегръдката си и устните му потърсиха нейните в утринната светлина.
Вратите на голямата зала се отвориха и проехтя тържественият звук на барабани и тръби. На открития площад отвън гражданите, които все още празнуваха възкачването на новия император, се смълчаха почтително.
Двама имперски херолди пристъпиха на входа и гласовете им се сляха в звънък ек да възвестят, че встъпителният съвет на деветдесет и втория Небесна светлина официално е свикан на сесия. След това завикаха имената на онези, които трябваше да се явят пред Негово императорско величество Джъстин.
Първи бяха призовани висшите служители и слуги под управлението на Ичиндар. Всички те влизаха по реда, в който ги назоваваха, облечени в пищни одежди. Лицата им бяха строги и напрегнати.
Лорд Кеда поведе процесията. Мина между редиците събрани лордове, спря пред перилото под имперския подиум и се поклони.
Младият Джъстин официално потвърди продължаването на поста му Имперски канцлер. Лорд Кеда се поклони с дълбоко почтение, както на момчето владетел, така и на Слугата, която седеше на възглавничка сред присъстващите жреци пет реда нагоре по пирамидата.
Лейди Мара носеше червено от възпоминателната церемония, извършена за мъртвите на разсъмване. Дълбока скръб бе оставила лицето й изпито и изнурено. За миг лорд Кеда изпита състрадание към нея. Беше спечелила огромна по мащабите си надпревара и почти невъзможна победа. Но триумфът й имаше тежка цена. Кейоке и съветниците й Сарик и Инкомо бяха дали живота си. Много по-низши офицери и воини бяха паднали в боевете. Домът Акома бе опазил едва шепа от висшите си слуги отсам Колелото на живота. Лорд Кеда поднесе на лейди Мара личния си жест на преклонение. Малко владетели в империята щяха да рискуват толкова много или да пожертват почти всички скъпи на сърцето им хора в името на общото добруване.
Херолдите възвестиха нова титла и лорд Кеда се оттегли с поклон и зае мястото си сред другите лордове.
