Един по един дворцовите служители бяха призовани напред. Мнозина бяха назначени отново на предишните постове. Неколцина бяха повишени. Други бяха позорно прогонени, макар причината да не се огласяваше публично.
След малко лорд Кеда забеляза, че на Джъстин му подсказва някаква слаба тъмна фигура, облечена в бронята на Имперски бял и застанала на мястото на телохранителя отдясно на момчето. Вгледа се внимателно в мъжа, чието лице сякаш се губеше в сянка. Никога не беше виждал този офицер, което беше странно — всички старши офицери от Имперските бели му бяха познати от дългите години служба на Ичиндар. Лорд Кеда си помисли дали да не повиши глас в тревога, само че лейди Мара изглеждаше напълно спокойна.
Най-сетне списъкът на служителите се изчерпа. След това пристъпиха управляващите лордове, за да се закълнат в покорство на Небесната светлина. За някои моментът явно беше радостен, а за други горчив, но след като и последната от благородните фамилии в империята прегъна коляно, Джъстин се изправи и заговори:
— Милорди, вие, които бяхте някога Съветът на държавата, благодаря ви сърдечно, че приемате нашето въз… — запъна се на думата и офицерът до него му прошепна. — Нашето възкачване на Небесния трон. Някои от вас бяха наши врагове, но вече не. От днес има всеобща амнистия и всякакъв бунт срещу империята е опростен. Нека да се знае също… — офицерът отново подсказа на момчето, — че всички кръвни вражди и съперничества са отменени. Който вдигне ръка срещу своя съсед, вдига ръка срещу мен, тоест нас, Империята. — Момчето се изчерви, но никой не се засмя на непохватността му. С това заявление младата Небесна светлина бе заявил, че империята наистина ще се управлява със закони и че всеки, който се опита да разпали отново кървавата Игра на Съвета, ще си навлече имперския гняв.
Императорът кимна на херолдите си и огнен кичур коса се изсипа изпод златния му шлем. Усмихна се доволно, когато Главният херолд извика:
— Люджан, Боен водач на Акома! Ела пред своя император!
Люджан излезе напред. Изглеждаше изненадан и смутен.
Беше с най-хубавите си доспехи в чест на Мара, но не беше и сънувал, че ще бъде представен официално пред дворцовия съвет. Коленичи пред императора и господарката, на която толкова дълго беше служил и която изглеждаше неузнаваема с тиарата на регент над траурното червено було.
Мара заговори на своя Боен водач с думи, които само привилегированите малцина на най-предните редици можеха да чуят.
— Сарик, Кейоке и Ириланди дадоха живота си за тази наша най-велика победа. Призован си, Люджан, от своя император, да приемеш награда за своята многогодишна и достойна за похвала служба. Нека твоите дела и твоята вярност останат за пример на всички воини в държавата. Никой жив не е надминал твоята всеотдайност в служба на нас.
Люджан се стъписа още повече, когато лейди Мара стана, слезе от официалното си място, хвана ръката му, накара го да стане и го поведе покрай перилото настрани, където двама Имперски бели отвориха малка врата и отривисто отдадоха чест. Люджан, който беше командвал войски срещу изричния едикт на Събранието, пребледня от притеснение. Стъпваше предпазливо, все едно въздухът беше твърде разреден за дишане, а подът под сандалите му — твърде излъскан, за да се върви по него.
Император Джъстин го подкани да се качи нагоре и нагоре по подиума, до височина, каквато не беше и сънувал.
Люджан се поколеба и лейди Мара трябваше скришом да го подбутне, за да продължи.
Съвзе се малко преди да залитне — той, който боравеше достатъчно добре с меча, за да не губи никога равновесие. Успя някак да изкачи стъпалата благополучно. На върха се поклони в нозете на Джъстин и зелените пера на шлема му докоснаха килима.
— Стани, Люджан. — Момчето се хилеше със същата обич, която бе показало първия път, щом успя да докосне учителя си в упражненията с дървени мечове.
Люджан бе твърде зашеметен, за да реагира, така че Имперският бял със скритото в сянка лице го подбутна с крак и промърмори нещо, което никой друг не успя да чуе. Бойният водач на Акома скочи като изритан и погледна императора си в лицето.
Усмивката на Джъстин стана още по-доволна.
— С настоящото императорът дарява Люджан, офицер от Акома, с официално разрешение да учреди свой собствен дом. Нека се чуе от всички: децата и слугите, и войниците на този воин ще носят цветовете от него отредени и ще се заклеват над натамито на дома Люджан. Светият камък очаква своя нов лорд и господар в храма на Чочокан. Документите за разрешението ще бъдат връчени от Добрата слуга Мара. — Усмивката на Джъстин заплашваше да избие в смях. — Можеш да се поклониш на своя император и да му се закълнеш във вярност, лорд Люджан от дома Люджан.
Люджан, който никога в живота си не се беше оказвал лишен от дар слово, този път можа само да зяпне като риба. Направи поклона си и успя някак да запази приличие, докато се оттегляше надолу по стъпалата. Но когато се озова срещу лейди Мара, очите му, които срещнаха нейните, блестяха подозрително.
— Милейди — промълви дрезгаво Люджан, все още смутен.
Мара сведе глава.
