Докато се обръщаше, за да изслуша вежливо първия молител, вълнение в дъното на залата накара половината присъстващи да извърнат глави. Едър мъж с порфирен халат се беше проврял между слугите на вратата. Те бяха роби и уплашени от гнева на господаря, се проснаха по очи. Без да им обръща внимание, нахлулият се втурна стремглаво в залата, пренебрегвайки възмутените протести на тичащите по петите му домашни слуги на Анасати. Профуча покрай насядалите гости на Джиро все едно, че беше сам в голямата зала, закрачи право по дългата пътека към подиума и спря точно пред Джиро. Твърде възбуден, за да се съобразява с церемонии, мъжът извика:
— Имате ли си представа какво е направила!
Делегатът, когото бе изместил, изглеждаше подразнен. Самият Джиро беше притеснен, но го прикри с бърз поглед към Чумака, който измърмори името на натрапника зад шепата си така, че да го чуе само господарят му.
За да овладее смущаващата ситуация, лорд Джиро процеди с възможно най-ледения си тон:
— Добре си дошъл, лорд Дауан. Изглеждаш… притеснен.
Дебеловратият мъж наведе глава напред като бик нийдра, канещ се да разбие стобор, за да стигне до разгонена крава. Размаха ръце във въздуха и от устата му само дето не захвърчаха слюнки.
— Притеснен? Милорд, аз съм съсипан!
Усетил мърморенето из залата, след като лордове и делегати на домове бяха принудени да чакат поради това нагло нарушение на добрите обноски, Джиро повиши глас умиротворително:
— Лорд Дауан, моля, седни и се успокой, иначе ще прегрееш от толкова притеснение. — По негов знак слугите притичаха да поднесат освежителни на разстроения мъж.
Лорд Джиро не искаше да прояви фаворизиране и заговори бързо: съзнаваше, че трябва да обуздае негодуванието на другите молители и в същото време бързо да прецени дали може да извлече импровизирана изгода от това прекъсване. Дауан от Тускобар беше търговски съдружник от време на време и несигурен съюзник. Неспособността на Джиро да го спечели ясно за каузата си беше дразнеща, но неудобството от това беше дребно. Само че дългосрочните последици от тази второстепенна игра съвсем не бяха дребни. Домът Тускобар имаше влияние върху лорда на Кеда, чиято подкрепа във всякакъв сблъсък с Мара щеше да донесе на Анасати стабилно предимство. Джиро смяташе, че Дауан може да се окаже критично важен в бъдещето, когато традиционалисткият план да се възстанови Висшият съвет най-после постигне успех.
Така че лорд Джиро извика, за да заглуши недоволното мърморене на молителите:
— Нека всички, които търсят помощта на Анасати, да чуят моят дом изслушва съчувствено затрудненията на всички верни приятели. Милорд Тускобар, какво се е случило?
Едрият лорд отпи глътка от чашата студен сок, поднесена му от слугата, преглътна в усилие да се овладее и каза високо:
— Целият ми флот, пренасящ последното зърно от годишната ми реколта, е потънал!
Очите на Джиро се разшириха от изумление.
— Потънал? Но как?
— Някакво зло заклинание, извъртяно от онази вещица.
— Вещица? — Джиро повдигна вежди.
Дауан остави настрана сока си в полза на виното, предложено му от задържалия се до него слуга, отпи дълбоко и избърса уста, преди да се почувства достатъчно подкрепен, за да обясни подробно.
— Мара от Акома. Кой друг? Всеки знае, че като Слуга на империята тя има неограничен късмет и благоволението на боговете. Съсипала ме е, като е пратила лъжливи упътвания на началника на флотата ми, нареждайки му да откара тазгодишната реколта до Достари вместо на зърнения пазар в Лепала! — Лорд Дауан едва не се разрева от безсилие. — И не стига това! Щях само да съм обеднял. Но извън Джамар ги е поразила неочаквана буря и всичките ми кораби са потънали! Разорен съм. — Облекчи мъката си, като удари нова геройска глътка вино. — Кълна се в предците си, Джиро: никога вече няма да клинча от подкрепата си на усилията ти да сложиш край на вредното влияние на тази жена.
Джиро отпусна брадичка на юмрука си. Помисли и отвърна:
— Благодаря ти, че признаваш рисковете, породени от отклонението от традицията на Мара от Акома, но и нищо да не беше казал, пак щях да помогна на стар фамилен приятел. — Обърна се към Чумака. — Нареди на нашия хадонра да напише кредитно писмо за лорд Тускобар. — Към Дауан добави: — Свободно заеми колкото ти е нужно. Можеш да забавиш изплащането колкото пожелаеш и по условия, които сметнеш за честни.
Дауан се вцепени, забравил за виното, и го погледна подозрително.
— А лихви?
Все едно, че проявата на щедрост към нуждаещите се е нещо ежедневно за него, Джиро махна с ръка.
— Никакви! Няма да печеля от нещастието на приятел. — И добави тихо: — Особено ако е причинено от мой враг.
Дауан се изправи и се поклони дълбоко.
— Джиро, нека всеки присъстващ тук бъде свидетел! Ти си безкрайно благороден и щедър човек. Предците ти гледат отгоре и се гордеят. — Отново се поклони, със закъсняло уважение към търпението на другите чакащи лорд Анасати да ги удостои с внимание. — И моля за прошка, че прекъснах това достойно събрание.
