Джиро прехапа устна, разкъсан между два хода, които предлагаха малки печалби, и друг, таящ в себе си обещание за дългосрочна стратегия. Докато разсъждаваше, мислите му отново закръжиха около Великата игра: унищожението на дома Минванаби можеше да е повод за празненство, тъй като бяха съперници на Анасати… само че победата бе спечелена от жената, която Джиро мразеше най-много сред живите. Омразата му се бе съхранила от момента, в който Мара назова избора си за съпруг и предпочете по-малкия му брат, Бунтокапи, вместо него.
Нямаше значение това, че ако не беше пострадало честолюбието му, от машинациите на Господарката на Акома щеше да е загинал той, а не Бунто. Колкото и да беше запленен от науката, последният жив син на Анасати оставаше сляп за логиката по този въпрос. Подхранваше злобата си с мрачни доводи. Това, че кучката толкова безсърдечно бе причинила с интригите си смъртта на брат му, беше повод за кръвно отмъщение. Нищо, че Бунто беше презрян от фамилията си и че се беше отрекъл от всякакви връзки с Анасати, за да приеме лордството на Акома. Толкова дълбока, толкова ледена беше омразата на Джиро, че предпочиташе упоритата слепота пред признанието, че бе наследил собственото си положение на Управляващ господар тъкмо защото Мара го беше отхвърлила. През годините младежката му жажда за възмездие се бе превърнала в трайна обсебеност на опасен и коварен съперник.
Джиро изгледа ядосано дъската, но не вдигна ръка, за да придвижи фигура. Чумака забеляза това, докато ровеше в кореспонденцията, и веждите му се извиха.
— Пак мислиш за Мара, господарю.
Джиро го погледна раздразнено.
— Предупреждавал съм те — продължи с дрезгавия си безчувствен глас Чумака. — Размишленията за омразата ще разстроят вътрешното ти равновесие и в крайна сметка ще ти струват играта.
Лордът на Анасати показа презрението си, като избра по-дръзкия от двата краткосрочни хода.
— Аха. — Чумака има наглостта да изрази задоволство, докато махаше пленената си дребна фигура. Лявата му ръка остана заета с документите, когато без колебание изведе напред жреца си.
Господарят на Анасати прехапа ядосано устна. Защо беше направил това Първият съветник? Увлечен в усилието си да разгадае логиката зад хода му, Джиро едва забеляза припряно влезлият в стаята куриер.
Куриерът се поклони и веднага щом му отвърнаха с вяло махване с ръка, даващо му разрешение да се изправи, връчи на Чумака запечатания пакет, който носеше.
— С твое позволение, господарю? — каза Чумака.
— Кореспонденцията е кодирана, нали? — каза Джиро, подразнен от прекъсването, докато обмисляше следващия си ход. Ръката му застина над фигурите, а Чумака се покашля. Джиро го прие за потвърждение. — Така си мислех. Отвори си депешите тогава. И дано новината в тях поне веднъж да притъпи съсредоточеността ти за играта.
Чумака се изсмя късо.
— Колкото по-вулгарна е клюката, толкова по-съсредоточено ще играя. — Проследи колебанието на Джиро с насмешка, която почти, но не съвсем, се доближаваше до презрение. След това отвори куриерската чантичка и сряза връзката с нокътя на палеца, който бе оставил неизгризан за тази цел.
Запреглежда листовете и веждите му се вдигнаха.
— Това е крайно неочаквано.
Ръката на Господаря на Анасати увисна във въздуха. Вдигна очи, заинтригуван от необичайната изненада на Първия съветник.
Слуга на две поколения Управляващи господари, Чумака рядко се оставяше да го хванат неподготвен. Погледна господаря си с дълбоките си умислени очи.
— Прости ми, милорд. Говорех за това. — И вдигна един лист. Засече с периферното си зрение фигурата под изпънатата ръка на Джиро и добави: — Ходът ти е предвиден, господарю.
Джиро отдръпна ръката си, раздвоен между яда и веселието.
— Предвиден — измърмори. Излегна се назад на възглавниците, за да се отпусне умът му. От този променен ъгъл игралната дъска предлагаше различна перспектива — трик, който бе усвоил от баща си още в ранна възраст.
Чумака потупа сбръчканата си буза с документа, предизвикал прекъсването, и се усмихна с обичайната си загадъчна усмивка. Обикновено щеше да изтъкне грешка. Но в шааха нямаше да даде съвет. Щеше да изчака Джиро да плати за последствията от ходовете си.
— Този — измърмори, докато драскаше някаква бележка върху листа.
Вбесен, Джиро отново преразгледа стратегията си. Колкото и да се мъчеше, не откри никаква заплаха.
— Блъфираш. — Все пак придвижи напред спорната фигура.
Чумака изглеждаше леко отвратен.
— Не е нужно да блъфирам. — Придвижи напред друга фигура и добави: — Военачалникът ви е под заплаха.
Джиро видя капана, който му беше подготвил Първият съветник: коварството му беше вбесяващо. Господарят щеше или да отстъпи центъра на игралното табло и да се принуди да играе в отбрана, или да загуби Военачалника си, най-силната фигура, и да замени позиция срещу отслабени възможности за настъпление. Намръщи се, докато обмисляше няколко позиции напред. Колкото и комбинации да си представяше, не откри никакъв начин да спечели. Единствената му надежда беше да се опита за реми.
Придвижи останалия си жрец.
