— Тече ми кръв! — изскимтя.
— Ами тогава си ходи вкъщи — предложи Тери. — Дай на мама да те прегледа.
Той хвърли обецата в лицето на момчето.
— Не можеш да постъпваш така! — изкрещя Триша. — Не съм малка.
— Тогава не се прави на такава. Качвай се веднага в стаята си! — Тери се обърна към Кен, който беше пребледнял и стискаше ухото си. — Затвори вратата, като излизаш, Кен. И внимавай да не нацапаш с кръв изтривалката.
Тери последва Триша на горния етаж и я избута в банята.
— Не можеш да постъпваш така! — продължи да протестира тя.
— Аз съм ти баща.
— Само генетично.
Тери я бутна под душа и пусна студената вода. Тя запищя, преви се на две, започна да хлипа:
— Не е честно.
Тери затвори вратата на душа и изчака дъщеря му да прогизне цялата. След това отвори и й подаде кърпа.
— Слизай долу — нареди. — Ще направя какао.
Когато слезе, Кен вече го нямаше. Тери влезе в кухнята, стопли мляко и направи две чаши какао. Още го разбъркваше, когато Триша се появи по хавлия.
— Нямаш право да идваш тук.
— Ипотеката е на мое име. Аз плащам вноските. — Той й подаде едната чаша и тя я взе неохотно. — Сядай, Триш.
Тя се подчини, но отказа да го погледне в очите.
— Мама знае ли, че си тук?
— Да, майка ти знае, че съм тук. — Тери седна срещу нея. — Какво си взимала, Триш? Екстази? Опиум? Хапчета? Какво ти даде този малък негодник?
— Вече никой не му вика екстази. Казваме му просто Е. И съм изпила само една таблетка. Нищо работа.
— Утре на училище ли си?
Тя вдигна глава и го погледна.
— И какво, ако бяхме петък, щеше ли да е по-добре?
— Не това имах предвид, много добре го знаеш. Как, мислиш, щеше да се почувства майка ти, ако научи?
— А ти как мислиш, се е почувствала, когато лондонските вестници те определиха като най-големия наркотърговец? Как мислиш, че се е почувствала? Ами когато те изпратиха в затвора? Не съм аз черната овца в това семейство.
Тери спря поглед на дъщеря си за няколко секунди. Тя го гледаше с изражение на гняв и омраза и той за пръв път си даде сметка колко я е наранил. Прииска му се да я прегърне, да й се извини, но виждаше, че това няма да помогне.
— Опитвам да запазя семейството — каза той.
Лицето на Триша се изкриви от гняв.
— Ти ни изостави, татко! Не си опитвал да запазиш семейството, ти го разби. От коя шибана планета падаш?
Тери размаха пръст.
— Я внимавай какво говориш!
— Изобщо не ми прави забележка какво говоря! — изкрещя тя. — Не смей да ми правиш забележки!
Тери замълча. Триша хвана чашата си с треперещи ръце и я надигна. Отпи глътка какао и постепенно се успокои. Остави чашата. Горната й устна се беше оцапала с какао и Тери се протегна, за да го избърше. Триша се отдръпна и той отпусна ръка.
— Нацапала си се с какао — каза той. — На горната устна.
Тя се изтри с ръка.
— Благодаря.
— Добре ли е какаото?
— Става. Мама го прави по-добре, но и това се пие. Благодаря.
Тери я загледа, докато отпиваше нова глътка.
— Защо наркотици, Триша? Какво хубаво намираш в тях?
Тя вдигна рамене.
— А ти защо пиеш? Защо мама пуши?
— Не е същото.
— Ти ще кажеш.
— Не само аз.
— Татко, от екстази още никой не е умрял. Цигарите убиват стотици хиляди души всяка година. Рак. Инфаркти. Въпреки това никой не ги забранява. Хиляди хора загиват при катастрофи заради пияни шофьори. Но никой не е забранил алкохола. Колко пъти си се връщал пиян с колата?
— Имам шофьор, Триша. Никога не карам пиян.
Триша извърна очи в знак, че не иска да спори.
— Не разбирам какво намираш в хапчетата. Защо трябва да ги пиеш?
— Карат ме да се чувствам по-добре, татко. Това е. Да се чувствам… различна. По-уверена в себе си. По-щастлива. — Тя го погледна сериозно. — Не съм наркоманка, татко.
— Знам. Знам, че не си.
— И мога да се справя. Това е слаб наркотик.
Тери усети, че започва да губи спора.
— Пък и това е нещо като крадеца да вика „дръжте крадеца“ — добави тя. — Не мислиш ли? Като се има предвид…
— Какво?
— Като се има предвид как печелиш парите си.
Тери скочи на крака.
— Веднага в леглото!
Триша се ухили победоносно.
— Няма какво да отговориш на това, нали?
— Не искам да споря повече, Триша.
— Не, не искаш да загубиш спора. Има разлика.
Тери излезе от кухнята и се върна в хола. Седна пред телевизора и увеличи звука.
Сам пристигна на Хийтроу малко след дванайсет. Анди Макинли я чакаше. Той взе чантата й и я поведе към многоетажния покрит паркинг.
— Тери се извинява, че не може да ви посрещне, госпожо Грийн. Изникна му спешна работа.
— Каква?
Макинли вдигна рамене, но не отговори.
— Ни чул, ни видял, а? — пошегува се Сам.
— Наистина не знам, госпожо Грийн.
— Но и да знаеше, нямаше да ми кажеш, нали?
Макинли я погледна смутено.
— Не е честно да ме питате такива неща.
— А ти все го усукваш.
Макинли се намръщи обидено и Сам го хвана под ръка.
— Шегувам се, Анди. Извинявай. Сигурна съм, че скъпият ми съпруг се държи добре.
Макинли я погледна подозрително и тя избухна в смях.
— Пак се пошегувах, Анди. Извинявай.
Ким Флечър замахна с бухалката към рафта и десетки бутилки вино се сринаха с трясък на пода.
— Не си разбрал, а? — изкрещя и замахна към една витрина с големи бутилки шампанско.
