— О, това ми е отдавна. Ударих си главата в един шкаф.
Преди Тери да успее да каже нещо, Джейми отвори вратата и Сам внесе агнешкото на голям поднос.
— Триш, Лора, ще донесете ли гарнитурата?
— Защо първо не прегърнеш татко си, Триш? — настоя Тери.
Джейми погледна предупредително малката си сестра. Триш се усмихна пресилено, прегърна неохотно баща си и изтича в кухнята след Лора.
Тери подаде бутилките на Джейми.
— Отвори ги, млади момко.
Джейми погледна етикетите и кимна одобрително.
— Не знаех, че разбираш от вино.
— Посъветвах се със специалист.
Триша подаде чашата си и Джейми погледна въпросително майка си. Сам поклати глава.
— В никакъв случай.
— Мамо, на петнайсет съм.
— Хайде, Сам — намеси се Тери. — Една чашка няма да навреди.
Триша погледна изненадано баща си. Той й намигна.
— Да, французите дават вино дори на бебетата — подкрепи го Джейми и наля малко на Триша.
— Не съм убедена — измърмори Сам. — Хайде, сядай, Тери.
Тя издърпа стола на челното място на масата. Тери седна и започна да разрязва бута.
— Страхотно е — похвали я.
— По-добре от хляб и вода, а, татко? — пошегува се синът му.
— Джейми! — възмути се Сам.
Тери се усмихна добродушно.
— Да, прав е, скъпа. След няколко седмици зад решетките започваш да оценяваш домашното ядене.
— Е, благодаря в такъв случай.
— Нямах това предвид. Ти винаги си готвела превъзходно. — Той сипа едно парче месо на Джейми и кимна на Лора. — Е, къде е този твой съпруг?
Лора вдигна рамене.
— Имаше уговорка за голф, затова не дойде.
— Май не сме достойни за височайшето му внимание.
— Не е това.
— Кога за последен път е бил в тази къща, а?
Лора погледна умолително майка си.
— Много работи — обясни Сам.
— Всички работим много. Когато взимаше чеиза, не се мръщеше.
— Това беше преди четири години. И ти настоя — възрази Лора.
— Не съм го заплашвал, че ще му счупя ръцете, ако не вземе парите.
— Ти така казваш — намеси се Триша. Сам я погледна предупредително.
— Агнешкото е супер — смени темата Лора.
— Да, страхотно е — съгласи се Джейми.
Тери вдигна чашата си.
— Не сме се събирали много често напоследък.
— Е, трудно беше, докато лежеше в затвора — вметна Триша.
Тери се усмихна и вдигна чашата си към нея.
— Права си. Така е. Но сега съм тук и семейството пак е цяло. Хайде, наздраве.
Останалите вдигнаха чаши.
— За семейството — каза Тери.
— За семейството — повториха те.
Джейми забеляза, че Триша само си мърда устните, и я ритна под масата.
Тери взе чинията с гарнитурата. Сам го загледа, докато си сипваше моркови и брюкселско зеле, и се запита дали наистина семейството отново се е събрало. Той беше обещал, но не правеше нищо, за да прекрати престъпните си занимания. А въпросът къде е бил в нощта на убийството на Престън Сноу, още стоеше отворен. Тери я беше излъгал — така че тя се запита дали това е единствената му лъжа.
Тери вдигна очи и й се усмихна; тя му отвърна с усмивка и опита да прогони тревожните мисли от главата си.
Снимката се удари с трясък в стената и падна на пода сред дъжд от счупени стъкла. Джонатан Никълс настъпи счупената рамка, завъртя крак, забивайки парчетата в килима. Снимката беше на Сам и Лора, прегърнати и усмихнати.
— Казах ти да не стъпваш в онази къща! — изкрещя Никълс.
Лора лежеше свита на кълбо на дивана и плачеше.
— Това е домът на майка ми — изхлипа тя.
Никълс се приближи до нея, постави ръце на кръста си.
— О, май не съм разбрал. Значи баща ти не е бил там, така ли?
Лора не отговори. Взе възглавницата и я притисна до гърдите си.
— Знаех си — обяви победоносно Никълс.
Лора се сви на топка. Никълс я хвана за яката и я разтърси.
— Това е моето семейство! — изплака тя.
— Аз съм ти семейството — изсъска Никълс и я вдигна на крака.
— Не, не си. Ти нищо не разбираш от семейства. Майка ти и баща ти са те изпратили на пансион, за да се отърват от теб. Какво знаеш ти!
Никълс изръмжа и я блъсна. Тя залитна назад, изгуби равновесие, изпищя и се стовари върху стъклената масичка за кафе. Падна на пода сред парчета стъкло и летви, закри очи с ръка. Отстрани на врата й потече кръв и тя застена.
Никълс коленичи до нея.
— Господи, Лора. Съжалявам. — Той извади кърпичка и я натисна върху най-сериозната й рана. — Лора, слушай. Чуваш ли?
Тя отвори за миг очи, после пак ги затвори.
— Лора, не трябва да казваш на никого, че съм те ударил, става ли? Кажи, че си паднала сама. Разбираш ли? Не трябва да казваш, че аз съм те ударил.
Тери вървеше по коридора на болницата, стъпките му отекваха като гърмежи между облицованите с плочки стени. Сам го посрещна в интензивното отделение. Лора лежеше по гръб, прикачена към различни апарати. Тери се наведе над дъщеря си и я загледа. Лицето й бе посиняло и толкова подуто, че той едва я позна.
— Добре е — успокои го Сам. — Изглежда по-сериозно, отколкото е всъщност.
— Какво е станало?
Тери протегна ръка и нежно погали Лора. Мониторите пиукаха бавно и равномерно. Дясната й ръка беше гипсирана, имаше превръзки и на лявата, и врата.
