— Твърди, че паднала — отвърна Сам; изправи се и застана зад Тери. — Препънала се и паднала върху стъклената масичка в хола. — По бузите на Сам потекоха сълзи, тя ги избърса с ръка. — Той я удря, Тери.
Тери се намръщи.
— Как така я удря?
— Бие я.
— Той ли я бие? Ще го убия.
— Не си единствен.
— Къде е?
— Отиде си вкъщи.
Лицето на Тери се изкриви от гняв.
— Ще го убия — повтори.
Сам постави ръце на раменете му:
— Успокой се, Тери.
— Да се успокоя ли? Откога е това?
Сам вдигна рамене.
— От известно време.
— Защо не си ми казала?
— Беше в затвора, забрави ли? — Тери я изгледа сериозно и тя сведе очи. — Извинявай. Не е честно да те упреквам.
Тери я целуна по челото.
— Знам, любов моя. Не трябва да се караме за това. Да се радваме, че не е станало най-лошото.
Сам го прегърна и те останаха заслушани в пиукането на кардиографския монитор.
— Какво казва лекарят? — попита Тери.
— Изгубила е малко кръв. Не чак толкова, че да се нуждае от преливане. И не мисли, че ще й останат белези.
Тери настръхна.
— Белези ли? Майната му!
— Тери, внимавай какво говориш.
— Тук сме в шибана болница, не в църква.
— Тери!
Той поомекна. Отново я целуна.
— Извинявай, любов моя. Няма повече да ругая, обещавам.
— Надявам се.
Останаха при Лора около час, но тя не се събуди. Един лекар я прегледа и ги успокои, че спи, не беше в безсъзнание или кома. Просто имала нужда от почивка. Щяла да излезе от интензивното на следващия ден, а до четирийсет и осем часа можело да я изпишат и от болницата. В девет часа дойде една сестра и обяви края на свиждането.
Когато се върнаха у дома, Триша седеше на стълбите, цялата в сълзи.
— Как е? — попита.
— Ще се оправи — отвърна Сам, докато затваряше външната врата.
— Какво е станало?
— Паднала. — Сам хвърли предупредителен поглед на Тери. — Нещастен случай.
Тери отиде в хола и си сипа уиски.
— Джейми върна ли се в Ексетър? — попита Сам.
Триша кимна.
— Да. Утре е на изпит. Каза, че ще се обади довечера. — Кимна към хола: — Той тук ли ще спи?
— Той ти е баща, Триша. И все още мой съпруг.
— Пак ще те изостави, мамо. Знаеш го. — Триша стана. — Ще съжаляваш. Както миналия път.
Триша се качи в стаята си. Сам я изпрати с поглед, запита се дали дъщеря й е права. Дали щеше да съжалява. И дали някога щеше да научи истината за нощта на убийството на Сноу.
Тя отиде в хола. Тери й подаде чаша уиски, но Сам поклати глава.
— Вземи де — подкани я той.
Сам беше твърде уморена, за да спори. Взе чашата и седна на дивана пред камината. Тери се изпъна на едно кресло и вдигна крака върху масичката. Останаха в мълчание, заслушани в тиктакането на големия месингов часовник върху камината.
Сам се извъртя и отвори очи. Тери седеше на леглото и си обуваше панталоните.
— Заспивай, любов моя — каза той.
Стана и си закопча ципа.
Сам погледна будилника на нощната масичка. Едва минаваше два.
— Къде отиваш? — попита тя.
— По работа. — Тери навлече черно поло. — Имам планини за изкачване, реки за прекосяване.
— Да не започваш отново?
Тери седна на леглото.
— Имам работа, любов моя — успокои я той и опита да я целуне.
Сам го отблъсна.
— Добре, тръгвай.
Тя се извъртя с гръб към него.
Тери се пресегна да я погали, но тя отблъсна ръката му. Той слезе на долния етаж и излезе.
Пайк и Ръсел го чакаха при беемвето. Райзър седеше зад волана, носеше спортна шапка с козирката назад.
Тери се качи на задната седалка.
— Какво чакате? — попита. — И кога ще обръснеш тази брада, Райзър? Отвратителна е.
След половин час спряха пред един склад в Клафам. Там ги чакаше друга кола, която светна с фарове, когато наближиха. Вътре седяха Флечър и Елис.
— Хайде да приключваме — каза Тери.
Слязоха. Пайк отвори багажника и извади няколко брадвички и дръжки от кирки.
Флечър и Елис се приближиха. Флечър носеше две червени туби бензин, Елис държеше картонена кутия с мобифон, залепен с тиксо за едната страна. И двамата бяха с ръкавици.
Тери кимна към кутията.
— Сигурни ли сте, че това чудо ще проработи?
— Надявам се само някой да не ни се обади по погрешка, преди да го поставим — отвърна Елис.
— Надявам се, че се шегуваш, Пит.
Елис се ухили.
— Да, шефе. Изключен е.
— Добре, гледай да остане така, докато се изтеглим. — Тери огледа хората си. — Готови ли сме?
Всички кимнаха.
— Да действаме тогава.
Отидоха заедно до страничната дървена врата на склада. Пайк разби ключалката с брадвата си. Шестимата нахлуха вътре и се разпръснаха. До няколко колички за хотдог на походни легла спяха двама албанци. Елис и Райзър застанаха до тях с вдигнати дръжки от кирки, а Пайк започна да троши количките.
Тери и Флечър отидоха в средата на склада и оставиха картонената кутия върху една полица с бутилки уиски.
— Жалко за алкохола — отбеляза Елис, докато проверяваше мобифона отстрани на кутията.
— Така взривът ще е по-силен — отвърна Тери. — Освен това целта ни не е да крадем алкохол, а да дадем на този мръсник Поскович добър урок.
Флечър започна да облива рафтовете с бензин. Междувременно двамата албанци бяха пребити до безсъзнание и Елис и Райзър ги извлякоха навън.
