Тя отиде в банята. Тери си тананикаше под силната водна струя.

— Каза, че ще се отказваш.

— Стига си ми натяквала, скъпа.

— Това не е натякване. Искам да поговорим. Обеща, че ще се оттеглиш, не помниш ли? Или и ти развиваш преждевременно Алцхаймер. — Тя си даде сметка какво говори и замълча. Тери се обърна. — О, извинявай, Тери. Не исках да кажа точно това. Алцхаймер не е… — Тя изруга.

— Няма нищо, скъпа. Знам, че не си искала да ме обидиш.

— Просто…

Сам вдигна рамене. Не можеше да не мисли за Грейс.

— Знам. Забрави. Неволна грешка на езика. — Той се усмихна. — Няма ли да ми изтъркаш гърба?

Сам взе едно кисе и му го хвърли. Тери се усмихна и продължи да се къпе.

— Защо продължаваш още, Тери. Не може да е заради тръпката от постоянната опасност да те застрелят.

— Още не сме стъпили на крака, прахоснице.

— Тези фалшиви пари. Триста хиляди ли каза?

Тери спря водата. Сам му подаде кърпа.

— Имам дългове. Сега може да имаме пари, но положението ни не е никак стабилно.

— Тери, ти обеща. Даде ми дума.

Той уви кърпата около кръста си и взе друга, за да си изсуши косата.

— Какво ще кажеш за една последна сделка? Един голям удар.

Сам изцъка с език и излезе от банята. Тери я последва.

— Изслушай ме, Сам.

Тя седна на тоалетката, разреса косата си.

— Не мога да повярвам, че чувам това от устата ти.

Тери се настани на леглото.

— Помниш ли за сделката, която ни предложи Майки?

Тя го погледна в огледалото.

— На теб ти я предлага. Не на нас.

— Той познава някакъв човек, който може да осигури висококачествен хероин от Афганистан.

Сам размаха гневно четката за коса.

— Искаш да ме замесиш в контрабанда на хероин? За бога, не си ли извади вече поука. Този път нищо няма да може да те измъкне от затвора.

— Ако ни хванат.

— Пак това „ние“.

— Виж, скъпа, и на мен не ми се иска, но ако искаш да се откажа, трябва да направим някой голям удар. Да натрупаме достатъчно пари, за да живеем спокойно.

Сам го изгледа хладно и продължи да се реши.

— Какво? — попита Тери. — Какво означава този смразяващ поглед?

— Това си го обмислил много добре, нали? Не ти хрумва току-тъй.

Тери преметна кърпата през врата си.

— Може да се каже. Да.

Сам присви очи.

— Не Майки е дал идеята, нали? Използвал си го само за да ми пусне мухата.

Тери се направи на обиден, сякаш предположението й нямаше нищо общо с истината.

— Хайде, Сам. Ти първа ми спомена за идеята. Виж, с тази сделка ще започнем спокоен живот. Няма да се тревожим, че всеки момент на вратата ще се появи съдия-изпълнител.

— Тери…

— Точно тук грешат всички, не разбираш ли? Поддават се на алчността и продължават, докато късметът им изневери. Ние ще направим един удар и ще се откажем.

— Сделката с канабиса беше такъв удар и се провали.

— Имаше прекалено много маймуни, затова се получи така. Този път ще стане по-просто.

Сам поклати объркано глава. Тери не падаше по гръб.

— Хероинът е сериозна сделка, Тери. Нямаш нужда от мен.

— В сравнение с четири тона канабис?

Сам въздъхна. Той имаше право.

— Как ще го прекараме във Великобритания? — попита накрая тя.

Тери се усмихна и вдигна вежди, и Сам си даде сметка, че и тя се е изказала в множествено число. Хвърли четката си към него, но не се целеше добре и той лесно я отбягна.

— Имам план.

— Не съм се и съмнявала.

Тери продължи да се хили.

Сам приключи с ресането и влезе в леглото.

— Хайде тогава. Разказвай.

— Ще го вкараме по канала за вноса на алкохол — заобяснява той. — Микробусите обикновено идват от Кале, но този път първо ще минат през Испания. Монтьорите на Майки ще им сложат тайници и ще скрият стоката. След това ще отидат в Кале и ще ги натоварим с бутилки. Никой няма да ги спре, а ако го направят, най-много да конфискуват алкохола. Митничарите няма да търсят наркотици.

— Откъде ще вземем парите, за да платим хероина?

— Ще използваме наличните средства. Ще взема и малко от Кей, от клубовете. Ашър и Патерсън също може да се включат.

Тери хвърли кърпите върху един стол и се мушна под юргана.

— Всичко си обмислил, нали?

— Да, имам някои идеи.

Той я прегърна и я придърпа до себе си. Целуна я по врата.

— И после какво? — попита тя. — Внасяме стоката във Великобритания. Какво ще правим с нея. На улицата ли ще излезеш да я продаваш?

— Ще продам цялото количество наведнъж. Имам някои познати. Ще разпитам за купувач. Ще пробутаме всичкото на един път, Сам.

— Не знам, Тери.

Той я прегърна и я целуна.

— Всичко ще мине по вода, Сам. Имай ми доверие.

Сам го погледна. „Наистина ли? — помисли си. — Наистина ли мога да ти имам доверие?“

— Какво има пък сега? — попита той.

— Какво имаш предвид?

— Ами този поглед.

— Какъв поглед?

— Подозрителен.

Тери се усмихна и пак я целуна.

Тя се обърна на другата страна.

— И с това се приключва, нали? Една сделка, и край?

— Обещавам. Честна дума. Ще започна законен бизнес, може би ще взема някоя кръчма.

— Тери Грийн, кръчмарят?

— Ще видим. Да не избързваме.

Той опита да я целуне, но тя го отблъсна.

— Боли ме глава, Тери. Съжалявам.

Той се отдръпна.

Сам го целуна по бузата.

— Лека нощ.

Перейти на страницу:

Похожие книги