Обърна му гръб и остана да лежи с отворени очи, заслушана в дишането му. Не, реши, не можеше да му има доверие. Прекалено много лъжи стояха между тях. Прекалено много лъжи и едно бебе в Бристол.
Ричард Ашър крачеше напред-назад около бюрото си.
— Да не си се побъркал? — попита.
Тери се усмихна от дивана.
— Предложението е много добро, Ричард. Веднъж в живота се случва.
— Ние сме професионалисти — каза Лорънс Патерсън, който стоеше до вратата и изглеждаше не по-малко разтревожен от Ашър.
— Аз да не съм аматьор? — възрази Тери.
Патерсън се приближи до бюрото.
— Под професионалисти имах предвид, че сме хора с почтени професии. Аз съм адвокат, Ричард е счетоводител. Ние само даваме съвети, не се месим в такива дела.
Тери се усмихна непринудено.
— Виж, това е уникална сделка. Твърда инвестиция. За седмица парите ти се връщат трикратно.
Ашър спря да се разхожда.
— Ама, Тери, това е контрабанда на наркотици, за бога. Хероин.
— Ричард, колко пари съм ти платил през последните десет години? Откъде мислиш, че идват? — Тери стана и посочи с пръст Патерсън. — И ти знаеш много добре откъде идват хонорарите ти. — Тери отиде зад бюрото на Ашър, настани се на кожения стол и вдигна крака. — Да говорим по същество. Това е последната ми сделка. С нея приключвам. Няма да има вече хонорари, няма да има комисиони. Дойната крава вече няма да я има. Давам ви шанс за последна тлъста печалба.
Патерсън и Ашър се спогледаха и Тери прецени, че почти ги е убедил.
— Колко? — попита Ашър.
— Колко имате?
Веднага щом видя Тери да излиза от сградата, Франк Уелч извади фотоапарата. Фокусира и снима. Тери се запъти към беемвето, Ким Флечър чакаше с работещ двигател.
Уелч мерна нещо да се движи отстрани и се обърна. До прозореца на джипа му стояха Стив Райзър и Роджър Пайк. Пайк му показа среден пръст и се ухили. След това двамата се затичаха към беемвето.
Пайк се качи отпред, а Райзър — отзад, при Тери. Беемвето потегли и Уелч го последва. Отзад се чу гърмеж и той натисна спирачки. Слезе от колата. В задната му гума се беше забила дъска с пирони.
Той изруга и погледна отминаващото беемве. Тери му помаха от задната седалка.
Тери мина през „Лапландия“, придружен от Пайк и Флечър. Клубът тънеше в полумрак, единствената светлина идваше от кабинета на Джордж Кей.
Астматикът седеше на бюрото си пред няколко купчини банкноти. Вдигна очи, когато чу Тери да влиза.
— Значи все пак ги намери — отбеляза Тери и кимна към парите.
— Мразя да ме заплашват, това мога да ти кажа.
Тери се настани на стола срещу Кей и вдигна крака на бюрото му. Пайк затвори вратата и застана с гръб към нея.
— Какво ще кажеш да ги разиграем на покер, а, Джордж — изсмя се Тери.
Пайк сви ръка като пистолет и насочи двата си пръста към Кей:
— Бум, бум!
Тримата мъже избухнаха в дружен смях.
— Не е забавно, Тери — изскимтя Кей. — Тук има триста бона. Мисля, че имам право да знам какво възнамеряваш да правиш с тях.
— Нали ти казах, Джордж, удар за милиони.
— Бих искал да знам нещо по-подробно. Имам право.
Тери кимна на Флечър.
— Преброй ги, Ким.
Флечър започна да брои парите.
Кей бръкна в чекмеджето си и извади инхалатора. Вдиша дълбоко от него.
— Да не си алергичен към парите, Джордж?
Кей остави апаратчето на бюрото, без да вдига ръка от него.
— За какво са ти парите?
Тери го изгледа хладно.
— Защо те интересува.
Кей си придаде изненадано изражение.
— Това са моите пари. Триста хиляди лири.
Тери свали крака от бюрото и се наведе напред.
— Парите са на клуба, нали? Аз притежавам половината от клуба. Освен това от години ме мамиш.
Кей се облегна назад и разпери ръце.
— Тери, Тери, Тери, не си честен.
Тери се изправи и се опря на бюрото.
— Джордж, Джордж, Джордж, не ми пука кое смяташ за честно и кое не.
Кей вдигна инхалатора с трепереща ръка и го лапна като биберон.
— Казват, че астмата се причинявала от стреса — отбеляза Тери.
Кей кимна.
— От дете я имам.
Тери се изправи и го погледна презрително.
— Дебел, грозен астматик. Сигурно детството ти не е било леко.
Кей го изгледа обидено, питаше се защо Тери се държи толкова враждебно.
Флечър приключи с броенето.
— Всичко е точно, Тери.
Той кимна и Флечър прибра парите в найлонова чанта.
— Радвам се, че не се опита да ме излъжеш, Джордж.
Кей го изгледа обидено.
— Тери…
Тери го прекъсна нетърпеливо.
— Знам, че си снасял информация на Ракел, Джордж.
Кей се стъписа. Изпусна инхалатора.
Тери се наведе и го стисна за китките, притисна ги върху бюрото.
— Знам, че си му казал за сделката с канабиса — продължи с равномерен глас той. — Знам, че си платил да ме убият в банята на затвора. Всичко знам.
Кей отвори беззвучно уста.
— Време е за разплата.
Кей опита да се освободи, но Тери беше твърде силен за него. Флечър пристъпи напред и хвана дебелака за косата. За негова най-голяма изненада тя остана в ръцете му. Флечър загледа перуката с отворена от почуда уста. Тери се ухили и пусна Кей. Пайк избухна в смях и Кей смутено закри плешивината си с ръце. Флечър размаха перуката над главата му. Кей започна да хихика нервно и четиримата мъже избухнаха в дружен смях.
Тери поклати глава.
— Хубав номер, Джордж.
