— Е, сега не е нужно да идваш— каза Джейс, взе якето и припряно мушна ръце в ръкавите, сякаш изведнъж се разбърза.
— Джейс — каза Люк с успокоителен тон, — смятаме да похапнем в „Парк Слоуп” след това. Ако искащ можеш да дойдеш.
— Не — отвърна Джейс и закопча якето. — Следобед имам тренировка. Трябва да вървя.
— Тренировка? — повтори Клеъри. — Но нали тренирахме вчера?
— Някои от нас трябва да тренират всеки ден, Клеъри — Джейс не го каза гневно, но гласът му беше рязък и накара Клеъри да се изчерви. — Ще се видим по-късно — добави той, без да я погледне и буквално излетя през вратата.
Когато тя се затвори след него, Клеъри вдигна ръце и ядосано махна фуркетите от косата си. Тя се разпиля на кичури по раменете й.
— Клеъри — каза нежно Люк и се изправи, — какво правиш?
— Косата ми — тя изскубна и последния фуркет. Очите й блестяха и Саймън разбра, че с всички сили се опитва да не заплаче. — Не искам такава прическа. Изглежда глупаво.
— Не, не изглежда — Люк взе фуркетите и ги постави на една от малките бели масички. — Виж, сватбите изнервят мъжете. Това не значи нищо.
— Добре — опита се да се усмихне Клеъри. Почти успя, но Саймън знаеше, че не вярва на Люк. Не можеше да я вини. След като беше видял изражението на Джейс, и Саймън не му повярва.
От далеч заведението на „Пето Авеню” светеше като звезда в синия здрач. Саймън вървеше до Клеъри покрай сградите, а Джослин и Люк бяха на няколко крачки пред тях.
Клеъри беше съблякла роклята и сега отново беше с дънки и дебел бял шал около врата. От време на време вдигаше ръка и се заиграваше с пръстена на верижката — нервен тик, който Саймън се чудеше дали тя осъзнава.
Когато тръгнаха от булчинския салон, той я попита какво му е на Джейс, но тя не му отговори. Смени бързо темата и започна да го разпитва какво се случва с него, дали е говорил с майка си и ще може ли да остане при Ерик. Изненада се, когато й каза, че се е нанесъл у Кайл.
— Но ти почти не го познаваш! Може да е сериен убиец.
— И аз това си помислих. Проверих апартамента, но дори и да има фризер, пълен с ръце, още не съм го намерил. А и изглежда искрен.
— Какво представлява апартаментът?
— Добър е за Алфабет сити. Трябва да дойдеш да го видиш.
— Не тази вечер — рече Клеъри малко разсеяно. Отново си играеше с пръстена. — Може би утре.
При Джейс ли ще ходиш? помисли си Саймън, но си замълча. След като не й се говореше за това, нямаше да я кара насила.
— Пристигнахме — той й отвори вратата на заведението и ги лъхна миризмата на топло сувлаки.
Намериха свободно сепаре до един от големите телевизори, наредени по стените. Настаниха се там, Джослин и Люк оживено обсъждаха плановете за сватбата. Върколаците на Люк се чувстваха обидени, че не са поканени — макар и списъкът на гостите да беше много малък
— и настояваха да организират отделна церемония в една от обновените фабрики в Куинс. Клеъри слушаше мълчаливо; сервитьорката дойде и им подаде менюта, толкова здраво ламинирани, че можеха да послужат за оръжия. Саймън остави своето на масата и се загледа през прозореца. От другата страна на улицата имаше зала за фитнес и през прозорците виждаше как хората бягат по пътеките и помпат мускули със слушалки на ушите. Бягат, но не стигат никъде, помисли си той. И моят живот е такъв.
Насили се да загърби мрачните мисли и почти успя. Това беше една от най-обичайните сцени в живота му, помисли си — сепаре в заведение, той, Клеъри и семейството й. Люк беше част от семейството, дори и преди да се сгоди за майката на Клеъри. Саймън би трябвало да се чувства като у дома. Опита се да се усмихне, но осъзна, че Джослин го беше попитала нещо, а той не я беше чул. Всички на масата го гледаха в очакване.
— Съжалявам. Аз не… Какво каза?
Джослин се усмихна търпеливо.
— Клеъри ми каза, че сте приели нов член в групата.
Саймън знаеше, че го пита от учтивост. Всъщност му заприлича на родител, който се преструва, че приема хобито на детето си на сериозно. Въпреки че беше идвала на няколко техни концерта, за да има повече публика. Интересуваше се от него, както винаги досега. В някакво много тъмно, отдалечено ъгълче на съзнанието си, Саймън подозираше, че винаги е знаела какво изпитва към Клеъри и се питаше дали не предпочита дъщеря й да бе направила различен избор, ако това зависеше от нея. Беше наясно, че тя не харесва особено Джейс. Личеше си по начина, по който изговаряше името му.
— Да — каза той. — Кайл. Малко е странен, но е адски приятен.
Люк го подкани да обясни малко по-подробно какво значи „странен” и Саймън им разказа за апартамента на Кайл — като внимаваше да не спомене, че вече и той живее там, — за работата му като куриер и за любопитния факт, че на пощенската му кутия пише само „Кайл”, нямаше фамилия, сякаш беше Шер или Мадона.
— И отглежда някакви странни растения на терасата — добави той. — Не е трева, проверих. С едни такива сребърни листа…
