— Аз съм твой началник. Част от работата ми е да преценявам кой какво трябва да знае. И ще ти кажа на какво ми прилича това… Според мен си се натъкнала на депозитна кутия, която Пангуи е използвал за обмен на информация и съобщения, но още не си се добрала до съдържанието ѝ. И не искаш да докладваш за откритието си, докато не видиш какво има вътре. Нека ти напомня обаче… — думите ѝ са толкова студени, че Шара ги усеща като шамари, — че Пангуи беше мой агент. Операцията беше моя операция. Напоследък рядко ръководя операции, но когато се заема с това, държа да ги контролирам от началото до края. И резултатът от тази операция, без значение какъв е той, стига първо до мен. До мен, Шара. А не до оперативен агент, който случайно е на място, агент, който дори не е прикрепен към въпросната операция. Противното би означавало този агент да бъде изтеглен много рязко от сцената. Ясна ли съм?

Шара примигва бавно.

— Разбираш ли, Шара?

Макар външно да е напълно пасивна, в главата си Шара води разгорещен дебат. Както тя вижда нещата, разполага с четири възможности. Би могла да направи едно от следните неща:

1. Да каже на леля си, че е имала контакт с Божество и следователно ѝ е необходим достъп до всичко, което Пангуи е събрал като материал от проучванията си. (Това обаче би означавало да информира един потенциално компрометиран държавен служител за най-опасния разузнавателен пробив в съвременната история.)

2. Да премълчи както за депозитната кутия на Пангуи, така и за контакта си с Божеството, и сама да продължи разследването си по двете следи. (Така обаче рискува да я изтеглят от Баликов, нищо че това би забавило леля ѝ в достъпа до депозитната кутия, която очевидно представлява сериозен интерес за нея.)

3. Да каже на леля си всичко за депозитната кутия на Пангуи, чието съдържание най-вероятно е станало причина за убийството му — някой се е опитал да стигне до въпросното съдържание, но не е успял, — и да продължи сама разследването на контакта си с Божеството и убийството на Пангуи.

4. Да каже на Виня, че няма да чете материалите в кутията, а по-нататъшните си действия ще съобрази с резултатите от разпита на чистачката.

„Добре — мисли си Шара, — нека е номер четири.“

— Ако открия нещо от Ефрем — казва тя, — ще ти го пратя директно, лельо Виня.

— Без да го проучиш самата ти?

— Разбира се. Операцията на Ефрем ме интересува само доколкото е свързана с убийството му като евентуална причина.

Виня кимва и се усмихва широко.

— На това му казвам аз удовлетворителен брифинг! Толкова много интрига, история, култура… Смятай, че в най-скоро време ще ти пратя свои хора. Защото подозирам, че проучванията на Пангуи наистина са дали някакъв резултат, и вярвам, че ти скоро ще го намериш.

Превод: Знам, че резултатът е налице, и ще пратя свой човек да го вземе, преди ти да си направила нещо с материалите.

— Благодаря ти, лельо — казва Шара. — Ще се радвам на всяко съдействие, което можеш да ми окажеш.

— О, разчитай на мен, скъпа — казва Виня. — Силата на една разузнавателна агенция се определя от силата на оперативните ѝ агенти. Задължително е да подкрепяме всячески своите хора отвъд океана — в крайна сметка основната работа се върши на терен. — Усмихва се отново и добавя: — Пази се, миличка, и ме дръж в течение. — После бръсва стъклото с пръсти.

Докато лицето на леля ѝ се стопява, Шара се пита от коя ли своя реч е заела последните изречения Виня Комейд.

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги